“Александра и нейния приказен свят“ - торта, символ, пожелание.

Ето че навъртяхме 12 години - Саша от началото на целия й живот и аз, също от началото на целия й живот. :)
Понеже желанието на Саша да духне свещичките и да резне тортата беше къде-къде по-голямо от това да изслуша какво толкова умно ще й пожелавам за в бъдеще, затова ще го напиша пък тя, дай Боже, да го прочете някога и наистина разбере какво искам да кажа.

Мила, сладка, любима моя дъщеричка, бъди много здрава, щастлива, винаги усмихната и да вървиш смело през годините с високо вдигната глава! С татко ти те обичаме безкрайно много, повече от
 животите ни и бихме дали всичко за да си щастлива!







Идеята за крайната визия на тортата ми се роди постепенно, но винаги съм казвала на Саша, че тя е човекът, който гради съдбата и живота си независимо от това кой какво й казва, затова и реших да го визуализирам по някакъв начин.

 Затова ще кажа пак това, което не успях да кажа преди да разрежем тортата! ;)

Скъпа ми дъщеричка, пожелавам ти сама да пишеш книгата на живота ти, който да бъде изпълнен с приказни, фантастични и незабравими преживявания!

 

 И не, нямам предвид автобиография, както ме попита. :) Имам предвид истинска книга на живота, като всяка минутка, всеки ден да изписваш редичка по редичка вълнуващ разказ. Ако намериш грешка в написаното от теб, не късай страничката, прочети я внимателно още веднъж, намери грешката и се опитай да я поправиш и никога повече да не повтаряш! Нека тази книга бъде изпъстрена с рисунки и картинки, отразяващи видяното от теб по целия свят, нека бъде изпълнена с весели случки и невероятноточувство за хумор. Ако някоя буквичка се размаже от сълзичка, капнала по време на написаното, то това да бъде сълзичка на щастие, а не на тъга и разочарование!

На работното ти място поставих стара кована лампа, която да ти свети по време на писането. И ако ти остане време, забележи, че точно отпред някой стар майстор е изрязал птица Феникс. Знам, че легендата за Феникс ти е позната, затова искам и лампата да ти напомня, че винаги можеш да разправиш криле и да се издигнеш над пепелта, ако случайно решиш, че си паднала и изгоряла в огъня. Нищо и никога не е загубено в нашия живот, освен ако ние самите не мислим така. И затова само ние самите можем да променим съзнанието, мисленето и съдбата си, просто трябва малко вяра, малко сила и много любов! :)

Давам ти цялата си любов за да се опреш на нея винаги, когато имаш нужда от това!

 

Pin It

Торта Възглавница

Едва ли днешната ми публикация представлява някаква супер изненадваща със сложността и дизайна си торта, но вярвам, че може да бъде полезна за много от любителите да направят сами торта за себе си, децата си или за подарък.

Рецепта няма да публикувам, тъй като вътрешността може да бъде всякаква. Моята торта е от кексови блатове и крем с рикота и вишни, а вие можете да направите каквото пожелаете (е, почти), стига да не е много мека и да може да държи форма. Ако кремът не съдържа шоколад, който допълнително укрепва тортата, тогава можете да сложите желатин вътре за да го направите по-стабилен. Блатовете също хубаво да бъдат от по-стабилните, т.к. им предстои дялкане и те трябва да могат да го понесат. :)

Итака...
Най-напред изпекох три дебели квадратни блата. Нарочно ги направих от кексово тесто, защото така те остават сочни без да е необходимо допълнително да се сиропират. Между тях сложих обилно крем и оставих тортата да се отлежи и стегне в хладилника за няколко часа.

Сега започва истинското оформяне на възглавничката. За целта изрежете плавно ъглите и ръбовете на горния блат така, че да се оформята скосявания към средния блат, който трябва да остане по-широк.

Сега същото трябва да направим и от долната страна за да придобие нашата торта вид на истинска пухкава възглавничка. Поставете отгоре картонена подложка, подхванете тортата отдолу под долната подложка и бързо, но внимателно я обърнете с изрязания блат надолу.

Сега изрежете и този блат по същия начин.
Съберете изрезките и ги пасирайте с малко крем до гъста каша, с която да измажете изрязаните места така, че да прикриете крема и да дооформите при нужда до желаната фор
ма.

Измажете горната половинка на тортата с маслен крем и оставете да стегне.

Покрийте горната част с фондан и изрежете внимателно по страните до средата на възглавничката. Оставете в хладилника малко да стегне.

След като фонданът е постегнал, преобърнете тортата пак с помощта на картонената подложка. Измажете горната част с маслен крем и оставете в хладилника за малко, докато разточвате фондана за покриване на другата половинка.

Ето че основата е готова. Не е ли същинска възглавничка?
Вече може да я оформите както пожелаете, да добавите джобчета, копчета или връзки, да разрисувате или да оформите вафлички, както бях направила на тази моя доста по-стара тортичка.

Аз ще ви покажа как оформих плетената “възглавничка“.
Съществуват доста релефни листа, които имитират плетка, плат или шарка. Може да използвате тях или каквото друго ви хрумне. Моята плетка е автентична, тоест бях изплела квадрат, от който си направих силиконова отливка.
Оформих горната половинка с фондан, който разточих върху моята отливка и го боядисах в желания от мен цвят.

Отгоре сложих основната подложка, предварително покрита с фондан.
Боядисаната повърхност на тортата е влажна и лесно залепна към подложката.

Преобърнах тортата и покрих и другата половинка с “оплетен“ фондан.
Боядисах и сложих копчета отстрани.

И тъй като възглавничката беше предназначена за две пухкави сладурчета, настаних ги удобно да си се гушкат на топличко. :)

Pin It

Мемоарите на една гейша или Тортеното предизвикателство 3.

Да не сте помислили, че аз съм въпросната гейша? Дай боже всекиму, разбира се, но не съм аз. :) Така си кръстих тортата, която направих за предизвикателството с тема "Книги". Още откакто разбрах, че следващото предизвикателство ще бъде насрочено за октомври, почнах да се боря със зъби и клавиатура да прокарам тази тема. Октомври месец е много плодотворен на рождени дни около мен. Най-важния ден на месеца за мен всъщност се пада на предпоследния такъв - тогава е родена дъщеря ми Саша. Когато се разбра, че Предизвикателството ще е насрочено за октомври, много се зарадвах, защото бях решила да направя торта по мотиви на нейните любими книги - фентъзита. Да ама не. Тази година дъщеря ми реши партито за рождения й ден да бъде посветено на велик древнобългарски празник Хелоуин. Надявам се, разбира те иронията ми. Хелоуин - Хелоуин, каквото поръчано, такова направено, но за това  в друга публикация. Другия вариант, който идеално подхождаше на темата, беше да направя торта за една от най-добрите приятелки на Саша, едно мило, нежно и добро момиче на име Яни. Тя учи в японска паралелка и веднага ми изникна пред очите това, което в крайна сметка виждате.
Изчетох много интересни неща, свързани с облеклото, прическите и аксесоарите на гейшите. Научих много интересни неща, за които не съм и подозирала. Знаехте ли например, че начинаещите гейши, майко, не слагат червило върху горната си устна през първата си година? Много интересни традиции имат японците и едва ли ние ще разберем цялото тайнство на тредициите им и почитание, които те изпитват към гейшите.

Обичам всичко в тази торта, от избеленото й личице до върха на чадърчето, обичам това което се получи и дори това, което й се случи, защото ще го помня цял живот. Цялата ми енергия, безсънните нощи и невероятното желание да направя прекрасна торта за Яни бяха разбити в буквален и преносен смисъл, достигайки крайната си цел под формата на една купчина. Дали дупките по пътя, дали височината на тортата и тежестта на фигурката, дали прекалено омекнали от дългото декориране самите етажи, дали съвокупността от всичките или няколко тези фактора , но факт е, че заварих прекрасната ми торта (нали за мъртвия или добро или нищо, затова така нескромно се изказвам ;)) обърната в багажника на колата. :( Освен да седна и да ревна като малко дете, друго не ми дойде на акъла. Получих задължителната, но не търсената доза внимание, уверение, че всичко е наред и "все пак, нали е торта та ще се изяде", но нищо не можа да ме успокои дни наред, след като се сещах за зловещата гледка в багажника. Да забравим лошото, по-бързо искам да го изтрия от съзнанието, и да преминем към техническата част.

Всъщност, преди да ви покажа как съм направила тортата, искам още веднъж да пожелая на Яничка прекрасно, незабравимо и ярко детство! Много емоции, усмивки, приключения и пътешествия, като една от задължителните дестинации да бъде прекрасната страна Япония.

Ами, хайде сега към техническата част на историята. :)

Най-напред направих лицето, което монтирах върху раменете. За лепило използвам белтъчена глазура,която, когато изсъхне, държи много здраво. Ще ви открия секрет, лицето моделирам, оформяйки дребните черти с четка за рисуване. По този начин много лесно се работи без да се оставят следи от пръстите. Оставих да съхне за няколко дни.

Реших да се пробвам и да направя вита торта с еклери. Валерия (слагам линк към нейните снимки, защото тази жена няма сайт за жалост на целокупния български народ) ме увери колко лесно, вкусно и устойчиво е като направиш вита. За вкусното й повярвах, за другото реших да проверя.

Използвах готови блатове, готови еклери срязани на две с мушната вътре вишничка от градината на свекъра. Кремовете са ганаш, а за другия ще кажа по-подробно. Разбих  маскарпоне с извара, пудра захар и малко кисело мляко. Отделно направих според инструкциите десертен крем Jogo  праскова на Dr. Oetker. Съединих компонентите и се получи пухкав и нежен крем. С този крем измазвах блатове, към които слагах еклерите, другите слойове са с ганаш.  Изпреварвайки, ще кажа, че вкусът беше божествен! Обаче кремът от маскарпоне не беше достатъчно плътен за да стои вертикално и се наложи да му добавя желатин. Ще ви излъжа, ако кажа, че ми беше много лесно. Блатовете, кремовете, еклерите, всичко беше решило да си ходи и не ми стигаха ръцете да ги хващам за ушите. Нещо не е мой тип торта това...

  

След като навих все пак две торти всяка с височина около 12 см, сложих ги една върху друга, подсилвайки конструкцията с дървени шишове. По принцип исках да са с един диаметър, обаче не ми излизаше сметката с нужните парчета, затова направих долната торта по-широка.

  

Сложих върху цялата конструкция главата и облякох с кимоно, което изрисувах с паунови пера :)

За чадърчето изрязох кръгче от картон, което направих на плитък конус, а отгоре оставих да съхне кръгче от фондан. Отдолу залепих клечки за зъби, а отгоре изрисувах сакура и йероглиф с пожелание за късмет.
Пожелавам късмет и на вас и благодаря, че наминахте! :)

      

А тук може да прегледате темата за Предизвикателството с невероятни работи на другите момичета.

Pin It

Body sushi cake.

Срещали ли сте  подобно определение Body sushi или Naked sushi? Аз съвсем случайно и много отдалечено бях чула за това... хм... изкуство? Честно казано съм затруднена да дам точно определение за това, но разбирам, че не е стара японска традиция, както съм мислила преди да ми хрумне да направя торта на тази тематика. Каквото и да е Naked sushi, то съществува и ние с вас едва ли сме хора, можещи да променим това.

Бих могла да развивам дълго темата дали е унизително това или не, но няма, тъй като не пиша тази публикация с тази цел. Ще кажа само, че едва ли бих отишла на подобен ресторант, защото щеше да ми е неловко да се храня, докато девойка на масата трябва едва да диша за да не се изсипе сушито от тялото й. Но като вид сексуално послание, насочено към любимия човек, прегръщам с две ръце. :-) Помните ли Саманта от Сексът и градът? Точно тази сцена изплу в съзнанието ми, когато една позната ме помоли да й направя торта за рождения ден на съпруга й.

Да ви призная, беше ми невероятно забавно и интересно да  работя над този проект. Идеята беше не да направя фигура с комично изражение, а да бъде наистина хубава жена. Тук, изпреварвайки събития, ще кажа, че съм чула какви ли не изказвания, и ласкателни и недотам, по повод самата "жена" – от Рубенсова до дебела . Донякъде това е комплимент за мен, щом хората престават да възприемат нещото пред тях като просто торта, а обсъждат дадености на самата жена. От другата страна, явно някои не смогват да намерят красотата във всяко тяло, да не говоря за самото произведение. Наистина се засягах много, защото подобни изказвания идваха от хората, които в повечето случаи с пръст не са  пипвали фурна да не говорим да направят торта. Учудващо е колко много близки и познати няма да ти кажат колко сложно и интересно е даденото нещо, няма да попитат как точно съм направила даден детайл, но с лека ръка обясняват как са виждали и по-добри неща, колко  странна е тортата и защо всъщност е гола. :-) И сега с усмивка на устата ще кажа, че трябваше да направя торта за двайсетина души, а не руло за трима, така че формата трябваше да съответства на количеството. Много дълго е лирическото отстъпление, така че пристъпвам към обяснения за тези, които се интересуват как съм я направила.

   Тъй като тялото трябваше да бъде хармонично, за целта първо реших да направя глава. Чували сте за Витрувианския човек , едно от великите произведения на Леонардо да Винчи. Всъщност, това е скица, даваща представа за пропорции на човешкото тяло. Разбира се, няма нищо универсално и всяко тяло е индивидуално, но все пак има някои закони за изобразяването на хармонично тяло, на които можем да се опрем. И така размери на главата (от върха до брадичката) ни дават представа колко голямо трябва да бъде самото тяло, тъй като е равно на осем такива размери.

   

  По главата действах на същия принцип както  тук с една малка разлика - използвах маршмелоуз бонбони вместо желирани.След като образувалата се формата стегна достатъчно, покрих я с фондан и оформих носа, скулите и останалите черти на лицето без те да са прецизни тъй като след това предстоеше още едно покриване за по-детайлна изработка.

Колкото и да се стараех главата да не бъде твърде голяма за да не се получи и тялото
прекалено голямо, все пак не успях да я направя достатъчно малка за да се побере цялата торта на подложка с максималния размер 50x40, тъй като хладилника ми вътре е широк само 50 см.

Toгава взех решение да направя на тази подложка само тялото без главата и стъпалата, колкото ужасно и да звучи това. :-)  Тях щях да сложа в последния момент преди предаването на тортата. Но дори и в този случай тялото не би могло да бъде изпънато напълно, както съм виждала по снимките. Наложи се да измисля по-лежерна поза на девойката, ама какво от това, все пак тя не е на работа, а си чака любимия. :-)

 Установих, че скулптурираните торти ми е по-лесно да изработвам от пандишпан и ганаш, което не ги прави по-малко вкусни. Просто съчетанието на тези блатове и този крем ги прави много лесни за обработване, изрязване, скулптуриране и т.н. Разбира се, вкусът може да се обогати с различни есенции, ядки или плодове.
Общо взето, начина на работата и съставките при тази торта абсолютно съвпадат с тази , с малка разлика - ганаша го овкусих с ром и бадемова есенция, а също и добавих нарязани ягоди. Пандишпана ми е бял, само че единия е оцветен леко в червено. Да... и дозите са двойни. :)
Покриването с фондан беше голямо предизвикателство. За следващата подобна торта ще знам вече да покрия с ленти фондан най-напред всички сгъвки, а след това и цялата торта. Така при заглаждането на по-дълбоки места ще се намали опасността да се прокъса фондана и през него да излезне крем. 

Когато прекрасната ми лейди беше готова и полегнала тихо и кротко върху лъскавия сатен, разбрах, че огромната порция суши, която приготвих за нея, няма как да се сервира цялата поради недостиг на равна плоскост.
По принцип, много си я харесах така, без деликатеси върху нея. Но... всъщност, бяха две "но"-та.
Първото, че аз бяха обещала торта СЪС суши, а второто, че така някак много девствена и невинна изглеждаше, милата, което не съвпадаше с крайната й цел да бъде изядена буквално и преносно от любимия й. :) Както каза Валерия, ако знаеше, че нея, а не сушито щяха да ядат, нямаше да гледа толкова благо, хахаха. Мноооого се смях, когато го чух. :)))

 И така, почти цялото това богатство   остана при мен, което не е никак лошо, защото при тази криза не всеки може да се похвали с наличие на суши във всеки един момент. :)

Пък може и аз да посрещна някой ден моя скъп  след работата, нагиздена със суши, макар че не един килограм захар ще трябва да изхабя за да изработя количеството, необходимото за мен. :)
Взех че се разсеях, по-добре да покажа как съм направила ориза за изработката на сушито.
 Всъщност, по снимката всичко е ясно. Само да уточня, че парчета фондан, които ще слагате в преса за чесън нека е малко по-изсъхнало. По този начин "оризът" ще е по-оформен, в противен случай рискувате той да се получи смачкан.


Лотосът не е най-върховното постижение в захарното цветарство, но пък му се кефя. Опитах се да го пресъздам по една снимка, намерена във Фликър.

И така, всичко е готово, остава само да подготвим девойката да посрещне стоически съдбата си. :)
Надявам се, че моя опит ще ви е от полза, пък аз обещавам и нататък да споделям с вас всичко, на което се научавам.

Pin It

Венециански блян или Тортеното ми предизвикателство N2

Ето че дойде моментът за следващото ми Тортено предизвикателство. За предишното ми бях споделила тук. Този път темата е Хоби/Професия. Тъй като една моя близка приятелка, за която съм ви споменала и друг път, ме помоли да направя торта за свекърва й по повод юбилея й, реших да съвместя направата на тортата с предизвикателството.

 Свекървата на моята приятелка е много елегантна и чудесно изглеждаща дама и тортата трябваше да й съответства . Трябваше да бъде нещо впечатляващо, елегантно и запомнящо се. Една от моите несбъднати засега мечти е да отида на Венециански карнавал. Малко е да кажа, че това е едно от най-великолепните и величествените събития, а символът на карнавала - маската,  едно от най-разкошните неща, които съм виждала. Пожелавам си  някой ден да наблюдавам със собствените си очи това великолепие, а засега ще се наслаждавам на него чрез очите на другите хора, чрез техните снимки, усещания и произведения. Познавам виртуално две дами, които изпитват същото чувство към Венецианския карнавал и го пресъздадоха последователно в своите прекрасни торти. Едната е Милена, която наричам царица на курабийките и Ройал айсинга, а тук е и тортата й. А другата е Люба-Буболинката, която е царица на тортите. Вижте и нейното великолепие.

И така. Темата за тортата е избрана, а как ще се върже тя с темата на преизвикателството? Е ми много ясно - професия актьорство. :)

А сега малко по-подробно за направата.

Аз съм щастлив притежател на истинска венецианска маска, която благородно предложи да послужи за основа за нейната захарна сестра. Веднага да отбележа, че истинската е със съвсем различни цветове и  украси, но не се сетих да я снимам за доказателство. 

Разточих не много тънко фондан, сложих върху маската и изрязах по края. Оформих нослето и устните.

Така върху покрита със свежо фолио истинска маска, захарната престоя повече от седмица за да се втвърди достатъчно.

Блатове за тортата са пандишпанови с крокант. Тяхната рецепта подробно е описана тук .

Блатовете пекох с два размера - 24 см и 20 см диаметър.  

  Тъй като тортата обещаваше да стане доста висока, реших да я направя на два отделни етажа, които съответно трябваше да се покриват отделно. За да застане стабилно маската върху втория етаж, замерих къде трябва да бъдат изрязани малки парчета. По този начин маската щеше да се опре с "брадичката" на долния етаж, а със страните да влезне в образувалите се отвори.

  Под "челото" на маската все пак остана празно пространство, като по-надолу се вижда как съм се справила с това.

Кремовете които ползвах бяха два:

Първият – ганаш от 400 гр шоколад с вкус на капучино и 400 мл сладкарска сметана;

Вторият крем се състоеше от 500 мл маскарпоне (може и рикота), разбито със 400 гр заквасена сметана, пудра захар на вкус и предварително  разбито 125 гр масло. При реденето върху самата торта добавих и ягоди.

И така. Долния етаж направих само с втория крем, измазах и оставих в хладилника да се стяга.

Горния етаж след реденето с ганаш се оказа недостатъчно висок за да запълни цялото пространство зад маската. Имах известно количество изрезки от предишната торта със същия блат, така че просто ги смачках заедно с останалия ганаш и наредих отгоре като купчинка, след което сложих и горния етаж в хладилника.

Съвсем нарочно не съм изглаждала тортата старателно. Знаех, че в последствие няма да се вижда самата торта под декорация, така че реших да не полгам особени усилия откъм заглаждането на крема и фондана. :)

След като тортите се охладиха, покрих и двете поотделно с тънко разточен фондан. 

В долната торта сложих 7-8 дървени клечки, за да носят тежестта на горната, сложих малко ганаш  за да послужи за слепването между двата етажа и поставих втория етаж на тортата.

Откъм лицето сложих още едно малке парче фондан, тъй като тъмния цвят на ганаша прозираше изпод белия фондан и съответно зад очите на маската.

Допускам, че тази публикация могат да четат и тези, които не са правили торта на два етажа, така че да уточня, че всеки се покрива на отделна подложка и долния задължително се укрепва с дървени клечки, високи точно толкова, колкото е висок самия етаж. По този начин долния етаж няма да пропадне от тежестта на горния, тъй като цялата опора ще е върху клечките. В последствие, при разрязването, горния етаж се сваля и се нарязват отделно двете торти. Така може да направите и абсолютно две различни на вкус торти, например за деца и възрастни, за да са доволни всичките. Да не забравите да извадите клечките. :)

Следващата снимка наподобява нещо не толкова елегантно, само косата липсва. :)

Но това е само етап от декорирането. По този начин започнах да увивам тортата с разточени с релефна точилка парчета фондан. За съжаление на снимките не си личи, че драпериите изглеждат досущ като скъп плат, но вие ще ми повярвате, надявам се. 

 Да не забравя и за маската. Това си беше истинско предизвикателство за мен. Бях изгледала десетки снимки с маски и в главата ми беше абсолютна каша. Влюбих се в няколко абсолютно различни образа и още не бях решила какъв точно искам да пресъздам.

 В крайна сметка взех златен сладкарски маркер и се отдадох на интуицияата си. Почувствах се като създател на истински маски и, честна дума, представях си как моята маска помогне на някоя екстравагантна дама да промени образа си на карнавала.

В последствие, тези рисунки с маркер малко загубиха очертанията си, тъй като след като минах отгоре с белтъчена глазура и сладкарски пош, те станаха значително по-едри и обемни.

Вътре оцветих с дъст, смесен с водка.

Бях направила няколко украси и не знаех какво точно ще използвам. В крайна сметка сложих ветрило и роза.

Ветрилото направих по следния начин. Сгънах от картон хармоника, а след това разточих не много тънко фондан, който внимателно поставих върху картона. В единия край стиснах с щипка за пране. Когато фондана малко стегна, извадих да съхне вече без картона.

За розата разточих лента от фондан. Отгоре отбелязах с релефен картон, подарък от Валерия, още един невероятен творец на торти, който имам удоволствие да познавам. 

След това прегънах внимателно лентата на две без да натискам мястото на прегъването и почнах да навивам от единия край към другия лентата, образувайки роза. Поръсвайки отгоре със златен дъст, придадох блясък на  скъп сатен.

Маската, ветрилото и розата съединявах посредство белтъчена глазура. Тя е способна да се напласти, и втвърдявайки се, захваща здраво всеки детайл. Може да се оцвети лесно отгоре, а при консумацията е приятна на вкус.

Още малко драперии, повечко златен дъст и воала.

  А сега разгледайте и цялата тема Тортеното предизвикателство – юни 2011, която тепърва ще се пълни с разяснения.

А това е албум към всичките торти-участнички.

Pin It