Body sushi cake.

Срещали ли сте  подобно определение Body sushi или Naked sushi? Аз съвсем случайно и много отдалечено бях чула за това... хм... изкуство? Честно казано съм затруднена да дам точно определение за това, но разбирам, че не е стара японска традиция, както съм мислила преди да ми хрумне да направя торта на тази тематика. Каквото и да е Naked sushi, то съществува и ние с вас едва ли сме хора, можещи да променим това.

Бих могла да развивам дълго темата дали е унизително това или не, но няма, тъй като не пиша тази публикация с тази цел. Ще кажа само, че едва ли бих отишла на подобен ресторант, защото щеше да ми е неловко да се храня, докато девойка на масата трябва едва да диша за да не се изсипе сушито от тялото й. Но като вид сексуално послание, насочено към любимия човек, прегръщам с две ръце. :-) Помните ли Саманта от Сексът и градът? Точно тази сцена изплу в съзнанието ми, когато една позната ме помоли да й направя торта за рождения ден на съпруга й.

Да ви призная, беше ми невероятно забавно и интересно да  работя над този проект. Идеята беше не да направя фигура с комично изражение, а да бъде наистина хубава жена. Тук, изпреварвайки събития, ще кажа, че съм чула какви ли не изказвания, и ласкателни и недотам, по повод самата "жена" – от Рубенсова до дебела . Донякъде това е комплимент за мен, щом хората престават да възприемат нещото пред тях като просто торта, а обсъждат дадености на самата жена. От другата страна, явно някои не смогват да намерят красотата във всяко тяло, да не говоря за самото произведение. Наистина се засягах много, защото подобни изказвания идваха от хората, които в повечето случаи с пръст не са  пипвали фурна да не говорим да направят торта. Учудващо е колко много близки и познати няма да ти кажат колко сложно и интересно е даденото нещо, няма да попитат как точно съм направила даден детайл, но с лека ръка обясняват как са виждали и по-добри неща, колко  странна е тортата и защо всъщност е гола. :-) И сега с усмивка на устата ще кажа, че трябваше да направя торта за двайсетина души, а не руло за трима, така че формата трябваше да съответства на количеството. Много дълго е лирическото отстъпление, така че пристъпвам към обяснения за тези, които се интересуват как съм я направила.

   Тъй като тялото трябваше да бъде хармонично, за целта първо реших да направя глава. Чували сте за Витрувианския човек , едно от великите произведения на Леонардо да Винчи. Всъщност, това е скица, даваща представа за пропорции на човешкото тяло. Разбира се, няма нищо универсално и всяко тяло е индивидуално, но все пак има някои закони за изобразяването на хармонично тяло, на които можем да се опрем. И така размери на главата (от върха до брадичката) ни дават представа колко голямо трябва да бъде самото тяло, тъй като е равно на осем такива размери.

   

  По главата действах на същия принцип както  тук с една малка разлика - използвах маршмелоуз бонбони вместо желирани.След като образувалата се формата стегна достатъчно, покрих я с фондан и оформих носа, скулите и останалите черти на лицето без те да са прецизни тъй като след това предстоеше още едно покриване за по-детайлна изработка.

Колкото и да се стараех главата да не бъде твърде голяма за да не се получи и тялото
прекалено голямо, все пак не успях да я направя достатъчно малка за да се побере цялата торта на подложка с максималния размер 50x40, тъй като хладилника ми вътре е широк само 50 см.

Toгава взех решение да направя на тази подложка само тялото без главата и стъпалата, колкото ужасно и да звучи това. :-)  Тях щях да сложа в последния момент преди предаването на тортата. Но дори и в този случай тялото не би могло да бъде изпънато напълно, както съм виждала по снимките. Наложи се да измисля по-лежерна поза на девойката, ама какво от това, все пак тя не е на работа, а си чака любимия. :-)

 Установих, че скулптурираните торти ми е по-лесно да изработвам от пандишпан и ганаш, което не ги прави по-малко вкусни. Просто съчетанието на тези блатове и този крем ги прави много лесни за обработване, изрязване, скулптуриране и т.н. Разбира се, вкусът може да се обогати с различни есенции, ядки или плодове.
Общо взето, начина на работата и съставките при тази торта абсолютно съвпадат с тази , с малка разлика - ганаша го овкусих с ром и бадемова есенция, а също и добавих нарязани ягоди. Пандишпана ми е бял, само че единия е оцветен леко в червено. Да... и дозите са двойни. :)
Покриването с фондан беше голямо предизвикателство. За следващата подобна торта ще знам вече да покрия с ленти фондан най-напред всички сгъвки, а след това и цялата торта. Така при заглаждането на по-дълбоки места ще се намали опасността да се прокъса фондана и през него да излезне крем. 

Когато прекрасната ми лейди беше готова и полегнала тихо и кротко върху лъскавия сатен, разбрах, че огромната порция суши, която приготвих за нея, няма как да се сервира цялата поради недостиг на равна плоскост.
По принцип, много си я харесах така, без деликатеси върху нея. Но... всъщност, бяха две "но"-та.
Първото, че аз бяха обещала торта СЪС суши, а второто, че така някак много девствена и невинна изглеждаше, милата, което не съвпадаше с крайната й цел да бъде изядена буквално и преносно от любимия й. :) Както каза Валерия, ако знаеше, че нея, а не сушито щяха да ядат, нямаше да гледа толкова благо, хахаха. Мноооого се смях, когато го чух. :)))

 И така, почти цялото това богатство   остана при мен, което не е никак лошо, защото при тази криза не всеки може да се похвали с наличие на суши във всеки един момент. :)

Пък може и аз да посрещна някой ден моя скъп  след работата, нагиздена със суши, макар че не един килограм захар ще трябва да изхабя за да изработя количеството, необходимото за мен. :)
Взех че се разсеях, по-добре да покажа как съм направила ориза за изработката на сушито.
 Всъщност, по снимката всичко е ясно. Само да уточня, че парчета фондан, които ще слагате в преса за чесън нека е малко по-изсъхнало. По този начин "оризът" ще е по-оформен, в противен случай рискувате той да се получи смачкан.


Лотосът не е най-върховното постижение в захарното цветарство, но пък му се кефя. Опитах се да го пресъздам по една снимка, намерена във Фликър.

И така, всичко е готово, остава само да подготвим девойката да посрещне стоически съдбата си. :)
Надявам се, че моя опит ще ви е от полза, пък аз обещавам и нататък да споделям с вас всичко, на което се научавам.

Pin It

Торта-маратонка. Моля? Маратонка? За ядене?

Имам една приятелка, страхотна приятелка, за която някой ден ще ви разправям. Тя на свой ред има брат, който наскоро имаше рожден ден и за когото ме помоли да направя торта. Тъй като той е треньор по тенис, освен, че е много готин млад човек, темата за тортата беше избрана веднагически. Понеже дъщеря ми тренира тенис при него, аз имам възможност да го виждам всеки ден и забелязах маратонки, с които той спортува и които ме изкефиха максимално, както се казва. :). Така ми се роди идеята да направя тяхно копие. Разрових се из нета и намерих онлайн магазин за продажба на спортни стоки, където много подробно се виждат всичките детайли на обувката.


Тъй като тортата щеше да е триизмерна, трябваше да направя такива блат и крем, които биха позволили замразяване без това да се отрази на вкуса на тортата. Защо ми трябваше да замразявам тортата? Ами защото така по-лесно се реже и оформя нужната форма. И така, блатът реших да бъде пандишпан, който и след размразяване би останал пухкав и свеж, а кремът - ганаш. Рецептата на блата е невероятно лесна и идеална за изчисляване на нужното количество тесто. Уверете се сами – на едно яйце слагате 30 грама захар и 30 грама брашно, лесно можете да варирате според желаните размери на тортата.  Може да добавите какао на прах, лимонова есенция или ванилия, крокант или други натрошени ядки.

Според плана ми, трябваше да опека доста дебел блат, за да мога да насложа няколко пласта един върху друг и да изрежа после форма на маратонка. Използвах квадратна форма с размера на страните 26 см. За този размер ползвах следното количество продукти:

За блата: 
10 яйца;
300 гр захар;
280 гр брашно (слагам една идея по-малко от точното количество брашно);
2 бакпулвера;
сложих и 2-3 шепи крокант 

За крема:
400 гр сладкарска сметана;
400 гр шоколад 

За шаблон използвах изрязана от картон стелка 44 размер. Изрязох блатовете и измазах с крем. Така, все още неоформено оставих в камерата да се замрази. При замръзване пандишпана много лесно се оформя без да се рони. Изрязаните парчета смесих с крем (може да омекотите блатовете и с малко прясно мляко), меко масло и пасирах на гъста каша. Такава смес винаги използвам при оформяне на торти – съответен блат, по-точно изрезки от него, смесвам с крема и смилам – тя е доста гъста, в същото време добре запълва всякакви неравности по тортата или пък може да се изгради нещо по нея.

 

 Лека-полека, от изрязване  към изграждане, първоначалния 44 размер се разрасна до към 56. :)
След като придадох форма на маратонка, сложих тортата пак в хладилника за да стегне, след което измазах с масло и пак върнах в хладилника да стегне.

През това време разточих фондан за да покрия тортата. При покриването ми се образуваха плохи и цепнатинки тук там, но аз така или иначе щях да слагам отгоре детайли за да постигам прилика с истинска маратонка, така че не се впечатлих особено.
Тъй като оригиналните цветове на маратонката са черно и бяло с малки детайли в зелено и сребърно, реших всичко да оцветявам направо отгоре. 
По-надолу ще покажа в снимки как го направих, защото едва ли има нужда от повече обяснения. :) 

След като сложих и последен детайл, пред мен се озова доста големичка маратонка, захаросано менте на Adidas Barricade 6.0 Murray Ltd. Предлагам да откриете разликите. :)))

Pin It

Торта "Абстракт".

Както ви обещах в тази публикация, сега ще покажа как съм украсила Медовик.

То, всъщност, се вижда и на снимката, но аз ще покажа и някои стъпки, въпреки, че стигат и две изречения. :)

След като тортата беше покрита с фондан, оставих я за кратко, за да поизсъхне малко покритието.

Вдъхновението за тортата ми е дошло съвсем случайно. В едно списание аз мернах реклама не бижута, които бяха разрисувани по много красив начин, който ми напомняше стила на Густав Климт. В последствие, отваряйки сайта на бижутата, видях, че не греша. Оказа се, че те наистина имат колекции, посветени на различни творци. Разбира се аз не съм Густав Климт, но реших да се опитам да изимитирам стила на бижутата в моята торта.

След като фондана стегна, очертах със специален хранителен маркер в златно орнаменти по повърхността  на тортата. Когато го правите, старайте се да не натискате прекалено силно, тъй като рискувате да пробиете покритието. После оцветих със златен дъст, разреден в малко водка там, където исках да е златно.

Остана само да приготвя и цветните боички за да оцветя останалите орнаменти в подходящи ярки и весели цветове.
Някои от виртуалните ми приятелки казаха, че тортата прилича или по-скоро напомня на произведенията на Гауди, което може само да ме ласкае.
Аз нямам чак толкова високо мнение за творчеството си, прекалено далеч съм и от Климт и от Гауди, затова скромно кръстих тортата Абстракт.

Pin It

Я дарю тебе мою Кубу!

С днем рождения, мой дорогой папочка! Я не буду сейчас говорить высокопарных слов, хочу только, чтоб ты был здоров и полон сил еще много, много лет!
Я долго думала чего бы тебе такого подарить, для меня всегда это было нелегким вопросом. Ведь можно же какую-нибудь классную пижаму или свитер, в конце концов, приподнести, но не то это, не то. Если кто-нибудь достоен чего-нибудь удивительного на свой день рождения, то это ты, мой дорогой папочка!
И я придумала, я подарю тебе мою Кубу! Почему Кубу и почему мою? Да потому что с нее все началось в моей жизни. Поэтому я дарю тебе мои воспоминания. Нет, это не будут фотографии или видеокассета. Это будут мои воспоминания, обвернутые терпким вкусом кубинского рома и манящим ароматом шоколада, запечатанные на сахаре,  как это уже повелось у меня.

Ты наверное не догадываешься, но все мои детские воспоминания начинаются с Кубы. Все, что я помню как самое раннее, начинается в "хардыне", огромном дворе нашего ФOKСА (я только сейчас узнала, что так на самом деле называется то, что я всегда именовала просто фокс), который казался мне необъятным. Там появились мои первые друзья, переживания, успехи и неудачи. Там я бегала за забор, чтоб купить себе "эладо" или ледяных кубиков, там же впервые научилась плавать. Помню как забыла про время и загулялась с разношерстной компанией между огромными вентиляторами, прибежала Олеся и на быструю руку научила меня одной песенке, чтоб вы с мамой не ругались на меня за опоздание. Помнишь "Мамочка, мамочка, нет милее тебя - ты мое солнышко, ты моя любовь!"? Конечно помнишь, как помнишь и "Папочка, папочка, нет роднее тебя - тыыы мооой солнышко, тыы мой любов!" :) Не могла же я тебя оставить без песни, Олеся меня только одному тексту научила. Олеся... Олеське тоже песню спеть надо, она ведь так самоотверженно бросилась искать меня, чтоб предупредить за назревающую бурю, надо ей отплатиться за это - "Олесечка, Олесечка, нет роднее тебя - ты мое солнышко, ты моя любовь!" Ну все, вроде пронесло. :)
Я даже и не знаю все ли, что я помню, мои настоящие воспоминания или я их себе нарисовала из ваших рассказов и огромного количества слайдов и фотографий, которые я просматривала столько раз, но не забуду никогда как мама неслась по океану к берегу, высоко запрокидывая ноги, чтобы унести их побыстрее от "дорожного знака", который ей померещился на дне океана и который оказался электрическим скатом. Не забуду и твои подводно-охотнические приключения, когда ты решил поохотиться на "том острове", а "остров" тоже оказался скатом. Ну и скоты, извините, эти скаты. :) А Олесину ужаленную морским корабликом руку и мою гордость - морскую звезду, которую я уперла от кого-то разве могу я забыть? Вобщем, все те экзотические события, которые всякий уважающий себя путешественник должен пережить, продолжают жить в моем сознании.

А карнавал! Божееее, какое невероятный праздник! Огни, музыка, танцующие красавицы на каросах и женщина-паук. Как же я тогда удивлялась. Надо же - женщина-паук. Куча народу набилась в какой-то барак посмотреть на ето чудо природы, а она безмятежно вертит головой и шевелит мохнатыми ножками. Это сейчас мне смешно, а тогда она казалась мне божеством, неизвестно как захваченным людьми и принужденным демонстрировать свою сущность.
Помню еще какое-то невероятное ощущение, которое обхватило меня, что я свидетель какого-то важного события, когда мы стояли несколько часов (или мне так только кажется?) на огромной площади забитой людьми и все вместе восторженно слушали речь какого-то бородатого дяди, размахивающего и описывающего круги пальцем. Тогда я еще не знала, что это Фидель, но чувство гордости, что я находилась там у меня сохранилось до сих пор.
А вот что за событие было, когда все мы сидели в огромном зале на первом ряду и время от времени громко кричали "No pasaran!" высоко вскидывая сжатый кулак, не знаю. Должно быть что-то важно-политическое, или молодежно-комсомольское или культурно-патриотическое, но очень ентузиазированное.
Много всего у меня вертится в голове, папа. Не могу и упомянуть все, потому что постоянно возникают все новые и новые воспоминания, но я надеюсь, что этот маленький, но важный кусочек моей жизни дали и тебе возможность вернуться пусть ненадолго, но немного эмоционально, назад, в то мое волшебное детство, когда все мы были вместе в одном волшебном месте. Смотри, даже и рифма пробилась. :)
Я целую тебя, папа, и дарю тебе мою Кубу.

Pin It