Ар Деко през моите ръце и поглед

Наскоро с мен се свърза едно прекрасно девойче, което за настъпващия си 16-ти рожден ден ме помоли да й направя торта. Дотук нищо необикновено. Съобщението беше много мило, изключителнодобре и грамотно написано и завършваше с пожелание за “красива и спокойна 2013 година“. Това момиче ме спечели! Винаги съм знаела, че нашите деца не са бира и чалга, както се опитват да ни пробутат медиите, те са красиви, енергични, грамотни и ведри деца.
И не само. Те четат. Познайте какво си пожела момичето? Тортата да е на темата “Великият Гетсби“. Направо ме накара да хлъцна!
Много се чудих как точно да свържа идеите и сюжета, реших, че ще се опитам да пресъздам стила на епохата. По онова време върлуваше ар деко (или арт деко), което е един от любимите ми стилове, макар че, ако трябва да избирам, ар нуво (или арт нуво) повече ми харесва. Наложи се малко да си сбутам идеите, т.к. бяха много, а тортата само една.
Ар декото се различава от ар нувото с геометричните си елементи, докато при ар нувото елементите са по-плавни, флористични. Да ви кажа, не ги знаех разликите, все ги бърках стиловете от онази епоха, все си ми беше сецесион (което всъщност си е ар нуво), ама ето че и това научих. :)
И така, в четене и изучаване на стила в главата ми се роди най-накрая и оформена визия на бъдещата торта. Оставаше само да я осъществя, което направих и с гордост ви я представям.

Скромно - нескромно, харесвам си я много!
В една торта за мен най-сложното нещо е да измисля и избистря дизайна. Това може да миотнеме страшно много време, коства ми и сън и спокойствие. Не обичам прекопирани торти, дори и моите не повтарям, не и дословно, дет' се казва.Преравям страшно много информация, необходима за да опозная темата, по която ще работя и в един момент като че ли от само себе си нещо се появява пред очите ми, а работата вече е лесна. :)

Най-напред изрязох силуета на девойката, подсуших и изрисувах. Получи се от раз,въпреки че я бях нагласила за чернова.

Страните и горната част оцветих с помощта на четката и гъбичката, много бои и желание.

Надписът “The Great Sixteen“ е игра на думи и е префразирано от “The Great Gatsby“

По време на уточняването на моменти от дизайна Деница, така се казва рожденичката, ми прати цитат от книгата (забележете!) на английски език, където се говори за бяло облекло на героите, като част от фалшивия им поглед върху чистотата и добродетелта. Така се роди идеята да направя и бели ръкавици.

По принцип те са първото нещо, което бях направила, затова и ги сложих върху тортата, макар че според мен са излишни тук. Именно затова първата снимка е без тях, но ето как изглеждаше цялата торта, когато Дени дойде да си я вземе.

Пожелавам на мен все такива артистични, различни и отворени рожденици, все така да ми се доверяват и аз да получавам все такова изключително удоволствие, правейки тортите за тях!
А на Дени й пожелавам много късмет, много щастие и радост, нека нейните родители се гордеят с нея, защото съм сигурна има защо да са горди с такова прекрасно момиче!

Pin It

Мемоарите на една гейша или Тортеното предизвикателство 3.

Да не сте помислили, че аз съм въпросната гейша? Дай боже всекиму, разбира се, но не съм аз. :) Така си кръстих тортата, която направих за предизвикателството с тема "Книги". Още откакто разбрах, че следващото предизвикателство ще бъде насрочено за октомври, почнах да се боря със зъби и клавиатура да прокарам тази тема. Октомври месец е много плодотворен на рождени дни около мен. Най-важния ден на месеца за мен всъщност се пада на предпоследния такъв - тогава е родена дъщеря ми Саша. Когато се разбра, че Предизвикателството ще е насрочено за октомври, много се зарадвах, защото бях решила да направя торта по мотиви на нейните любими книги - фентъзита. Да ама не. Тази година дъщеря ми реши партито за рождения й ден да бъде посветено на велик древнобългарски празник Хелоуин. Надявам се, разбира те иронията ми. Хелоуин - Хелоуин, каквото поръчано, такова направено, но за това  в друга публикация. Другия вариант, който идеално подхождаше на темата, беше да направя торта за една от най-добрите приятелки на Саша, едно мило, нежно и добро момиче на име Яни. Тя учи в японска паралелка и веднага ми изникна пред очите това, което в крайна сметка виждате.
Изчетох много интересни неща, свързани с облеклото, прическите и аксесоарите на гейшите. Научих много интересни неща, за които не съм и подозирала. Знаехте ли например, че начинаещите гейши, майко, не слагат червило върху горната си устна през първата си година? Много интересни традиции имат японците и едва ли ние ще разберем цялото тайнство на тредициите им и почитание, които те изпитват към гейшите.

Обичам всичко в тази торта, от избеленото й личице до върха на чадърчето, обичам това което се получи и дори това, което й се случи, защото ще го помня цял живот. Цялата ми енергия, безсънните нощи и невероятното желание да направя прекрасна торта за Яни бяха разбити в буквален и преносен смисъл, достигайки крайната си цел под формата на една купчина. Дали дупките по пътя, дали височината на тортата и тежестта на фигурката, дали прекалено омекнали от дългото декориране самите етажи, дали съвокупността от всичките или няколко тези фактора , но факт е, че заварих прекрасната ми торта (нали за мъртвия или добро или нищо, затова така нескромно се изказвам ;)) обърната в багажника на колата. :( Освен да седна и да ревна като малко дете, друго не ми дойде на акъла. Получих задължителната, но не търсената доза внимание, уверение, че всичко е наред и "все пак, нали е торта та ще се изяде", но нищо не можа да ме успокои дни наред, след като се сещах за зловещата гледка в багажника. Да забравим лошото, по-бързо искам да го изтрия от съзнанието, и да преминем към техническата част.

Всъщност, преди да ви покажа как съм направила тортата, искам още веднъж да пожелая на Яничка прекрасно, незабравимо и ярко детство! Много емоции, усмивки, приключения и пътешествия, като една от задължителните дестинации да бъде прекрасната страна Япония.

Ами, хайде сега към техническата част на историята. :)

Най-напред направих лицето, което монтирах върху раменете. За лепило използвам белтъчена глазура,която, когато изсъхне, държи много здраво. Ще ви открия секрет, лицето моделирам, оформяйки дребните черти с четка за рисуване. По този начин много лесно се работи без да се оставят следи от пръстите. Оставих да съхне за няколко дни.

Реших да се пробвам и да направя вита торта с еклери. Валерия (слагам линк към нейните снимки, защото тази жена няма сайт за жалост на целокупния български народ) ме увери колко лесно, вкусно и устойчиво е като направиш вита. За вкусното й повярвах, за другото реших да проверя.

Използвах готови блатове, готови еклери срязани на две с мушната вътре вишничка от градината на свекъра. Кремовете са ганаш, а за другия ще кажа по-подробно. Разбих  маскарпоне с извара, пудра захар и малко кисело мляко. Отделно направих според инструкциите десертен крем Jogo  праскова на Dr. Oetker. Съединих компонентите и се получи пухкав и нежен крем. С този крем измазвах блатове, към които слагах еклерите, другите слойове са с ганаш.  Изпреварвайки, ще кажа, че вкусът беше божествен! Обаче кремът от маскарпоне не беше достатъчно плътен за да стои вертикално и се наложи да му добавя желатин. Ще ви излъжа, ако кажа, че ми беше много лесно. Блатовете, кремовете, еклерите, всичко беше решило да си ходи и не ми стигаха ръцете да ги хващам за ушите. Нещо не е мой тип торта това...

  

След като навих все пак две торти всяка с височина около 12 см, сложих ги една върху друга, подсилвайки конструкцията с дървени шишове. По принцип исках да са с един диаметър, обаче не ми излизаше сметката с нужните парчета, затова направих долната торта по-широка.

  

Сложих върху цялата конструкция главата и облякох с кимоно, което изрисувах с паунови пера :)

За чадърчето изрязох кръгче от картон, което направих на плитък конус, а отгоре оставих да съхне кръгче от фондан. Отдолу залепих клечки за зъби, а отгоре изрисувах сакура и йероглиф с пожелание за късмет.
Пожелавам късмет и на вас и благодаря, че наминахте! :)

      

А тук може да прегледате темата за Предизвикателството с невероятни работи на другите момичета.

Pin It

Венециански блян или Тортеното ми предизвикателство N2

Ето че дойде моментът за следващото ми Тортено предизвикателство. За предишното ми бях споделила тук. Този път темата е Хоби/Професия. Тъй като една моя близка приятелка, за която съм ви споменала и друг път, ме помоли да направя торта за свекърва й по повод юбилея й, реших да съвместя направата на тортата с предизвикателството.

 Свекървата на моята приятелка е много елегантна и чудесно изглеждаща дама и тортата трябваше да й съответства . Трябваше да бъде нещо впечатляващо, елегантно и запомнящо се. Една от моите несбъднати засега мечти е да отида на Венециански карнавал. Малко е да кажа, че това е едно от най-великолепните и величествените събития, а символът на карнавала - маската,  едно от най-разкошните неща, които съм виждала. Пожелавам си  някой ден да наблюдавам със собствените си очи това великолепие, а засега ще се наслаждавам на него чрез очите на другите хора, чрез техните снимки, усещания и произведения. Познавам виртуално две дами, които изпитват същото чувство към Венецианския карнавал и го пресъздадоха последователно в своите прекрасни торти. Едната е Милена, която наричам царица на курабийките и Ройал айсинга, а тук е и тортата й. А другата е Люба-Буболинката, която е царица на тортите. Вижте и нейното великолепие.

И така. Темата за тортата е избрана, а как ще се върже тя с темата на преизвикателството? Е ми много ясно - професия актьорство. :)

А сега малко по-подробно за направата.

Аз съм щастлив притежател на истинска венецианска маска, която благородно предложи да послужи за основа за нейната захарна сестра. Веднага да отбележа, че истинската е със съвсем различни цветове и  украси, но не се сетих да я снимам за доказателство. 

Разточих не много тънко фондан, сложих върху маската и изрязах по края. Оформих нослето и устните.

Така върху покрита със свежо фолио истинска маска, захарната престоя повече от седмица за да се втвърди достатъчно.

Блатове за тортата са пандишпанови с крокант. Тяхната рецепта подробно е описана тук .

Блатовете пекох с два размера - 24 см и 20 см диаметър.  

  Тъй като тортата обещаваше да стане доста висока, реших да я направя на два отделни етажа, които съответно трябваше да се покриват отделно. За да застане стабилно маската върху втория етаж, замерих къде трябва да бъдат изрязани малки парчета. По този начин маската щеше да се опре с "брадичката" на долния етаж, а със страните да влезне в образувалите се отвори.

  Под "челото" на маската все пак остана празно пространство, като по-надолу се вижда как съм се справила с това.

Кремовете които ползвах бяха два:

Първият – ганаш от 400 гр шоколад с вкус на капучино и 400 мл сладкарска сметана;

Вторият крем се състоеше от 500 мл маскарпоне (може и рикота), разбито със 400 гр заквасена сметана, пудра захар на вкус и предварително  разбито 125 гр масло. При реденето върху самата торта добавих и ягоди.

И така. Долния етаж направих само с втория крем, измазах и оставих в хладилника да се стяга.

Горния етаж след реденето с ганаш се оказа недостатъчно висок за да запълни цялото пространство зад маската. Имах известно количество изрезки от предишната торта със същия блат, така че просто ги смачках заедно с останалия ганаш и наредих отгоре като купчинка, след което сложих и горния етаж в хладилника.

Съвсем нарочно не съм изглаждала тортата старателно. Знаех, че в последствие няма да се вижда самата торта под декорация, така че реших да не полгам особени усилия откъм заглаждането на крема и фондана. :)

След като тортите се охладиха, покрих и двете поотделно с тънко разточен фондан. 

В долната торта сложих 7-8 дървени клечки, за да носят тежестта на горната, сложих малко ганаш  за да послужи за слепването между двата етажа и поставих втория етаж на тортата.

Откъм лицето сложих още едно малке парче фондан, тъй като тъмния цвят на ганаша прозираше изпод белия фондан и съответно зад очите на маската.

Допускам, че тази публикация могат да четат и тези, които не са правили торта на два етажа, така че да уточня, че всеки се покрива на отделна подложка и долния задължително се укрепва с дървени клечки, високи точно толкова, колкото е висок самия етаж. По този начин долния етаж няма да пропадне от тежестта на горния, тъй като цялата опора ще е върху клечките. В последствие, при разрязването, горния етаж се сваля и се нарязват отделно двете торти. Така може да направите и абсолютно две различни на вкус торти, например за деца и възрастни, за да са доволни всичките. Да не забравите да извадите клечките. :)

Следващата снимка наподобява нещо не толкова елегантно, само косата липсва. :)

Но това е само етап от декорирането. По този начин започнах да увивам тортата с разточени с релефна точилка парчета фондан. За съжаление на снимките не си личи, че драпериите изглеждат досущ като скъп плат, но вие ще ми повярвате, надявам се. 

 Да не забравя и за маската. Това си беше истинско предизвикателство за мен. Бях изгледала десетки снимки с маски и в главата ми беше абсолютна каша. Влюбих се в няколко абсолютно различни образа и още не бях решила какъв точно искам да пресъздам.

 В крайна сметка взех златен сладкарски маркер и се отдадох на интуицияата си. Почувствах се като създател на истински маски и, честна дума, представях си как моята маска помогне на някоя екстравагантна дама да промени образа си на карнавала.

В последствие, тези рисунки с маркер малко загубиха очертанията си, тъй като след като минах отгоре с белтъчена глазура и сладкарски пош, те станаха значително по-едри и обемни.

Вътре оцветих с дъст, смесен с водка.

Бях направила няколко украси и не знаех какво точно ще използвам. В крайна сметка сложих ветрило и роза.

Ветрилото направих по следния начин. Сгънах от картон хармоника, а след това разточих не много тънко фондан, който внимателно поставих върху картона. В единия край стиснах с щипка за пране. Когато фондана малко стегна, извадих да съхне вече без картона.

За розата разточих лента от фондан. Отгоре отбелязах с релефен картон, подарък от Валерия, още един невероятен творец на торти, който имам удоволствие да познавам. 

След това прегънах внимателно лентата на две без да натискам мястото на прегъването и почнах да навивам от единия край към другия лентата, образувайки роза. Поръсвайки отгоре със златен дъст, придадох блясък на  скъп сатен.

Маската, ветрилото и розата съединявах посредство белтъчена глазура. Тя е способна да се напласти, и втвърдявайки се, захваща здраво всеки детайл. Може да се оцвети лесно отгоре, а при консумацията е приятна на вкус.

Още малко драперии, повечко златен дъст и воала.

  А сега разгледайте и цялата тема Тортеното предизвикателство – юни 2011, която тепърва ще се пълни с разяснения.

А това е албум към всичките торти-участнички.

Pin It

Торта "Абстракт".

Както ви обещах в тази публикация, сега ще покажа как съм украсила Медовик.

То, всъщност, се вижда и на снимката, но аз ще покажа и някои стъпки, въпреки, че стигат и две изречения. :)

След като тортата беше покрита с фондан, оставих я за кратко, за да поизсъхне малко покритието.

Вдъхновението за тортата ми е дошло съвсем случайно. В едно списание аз мернах реклама не бижута, които бяха разрисувани по много красив начин, който ми напомняше стила на Густав Климт. В последствие, отваряйки сайта на бижутата, видях, че не греша. Оказа се, че те наистина имат колекции, посветени на различни творци. Разбира се аз не съм Густав Климт, но реших да се опитам да изимитирам стила на бижутата в моята торта.

След като фондана стегна, очертах със специален хранителен маркер в златно орнаменти по повърхността  на тортата. Когато го правите, старайте се да не натискате прекалено силно, тъй като рискувате да пробиете покритието. После оцветих със златен дъст, разреден в малко водка там, където исках да е златно.

Остана само да приготвя и цветните боички за да оцветя останалите орнаменти в подходящи ярки и весели цветове.
Някои от виртуалните ми приятелки казаха, че тортата прилича или по-скоро напомня на произведенията на Гауди, което може само да ме ласкае.
Аз нямам чак толкова високо мнение за творчеството си, прекалено далеч съм и от Климт и от Гауди, затова скромно кръстих тортата Абстракт.

Pin It

"Отчаяни съпруги"...

Не, не, не... не го пиша защото съм отчаяна, не съм. Поне не мисля така. Дано и не изглеждам.
Просто по стечение на обстоятелствата участвах в "Отчаяни съпруги". Е, за съжаление, не са ме поканили да бъда дружка на героинята на Ева Лонгория, но да се надяваме, че и това ще се случи някой ден... хихихи.
Та... след едно интервю с мен, което също така по стечение на обстоятелствата излезнало в сп. Грация от февруари 2011, ми се обадиха от Станция Нова с предложение да участвам в една от рубриките – "Отчаяни съпруги". Суетата и желанието за звездна слава веднага надделяха над плахите обаждания на нещастната ми скромност и приех поканата.
Тъй като идеята на моето гостуване беше да демонстрирам плетените ми неща, а също така и възможностите на захарното тесто, теших да направя за предаването една ефектна торта. Помислих си, какво прави една отчаяна жена, било то съпруга или не? Как какво? Тръгва на пазар и се прибира с чифт прекрасни обувки, невероятна чантаили и двете, ако е достатъчно отчаяна. :) Така се роди идеята за тортата ми.

На обувките и кутията сложих и лого "Отчаяни съпруги" за да има съзвучие с предаването. За съжаление, животът на обувката беше доста кратък. Усилените опити на водещите да я тестват на прочност се провалиха и нещастния сандал свърши съществуването си в оригиналния облик.
Ако има желаещи да видят телевизионната ми изява, има я тук, но не бъдете строги.
Какво да кажа за кухнята на предаването... Всъщност, то не е на живо, както си мислех. Всичко се записва една седмица предварително, а между всяка сцена има паузи, даващи на водещите и гостите да се преместят в една или друга част на студиото. Междувременно част от екипа хапва приготвените манджи на бай Данчо и разпуска между снимките. Това позволи на мен да се отпусна и да се почуствампо-спокойна, все пак не ме снимат всеки ден.
За хората, гостуващи в предаването мога да кажа само възторжени думи. Държаха се много приятелски и съвсем непринудено с мен. Очарована съм и от Ивайло Манолов - страхотно чувство за хумор. Освен това, въпреки не особено големия интерес към нещата, които се наложи да прави в предаването в рубриката с мен, изгледа всичко най-внимателно и се постара най-много. :) Вие едва ли ще разберете какво съм демонстрирала, тъй като оператора очевидно се интересуваше от консумативите, необходимите за сладкишите, отколкото от действията ми.
Въпреки неясното ми присъствие в предаването, на мен ми остава приятното усещане за един различен ден в ежедневието ми и огромно количество отпратени покани във Фейсбук. :)

Отделно бих искала да кажа за един друг човек, който заслужава много повече внимание и слава, от няколко реда които мога да напиша аз. Това е дизайнерката Ирина Червенкова, предоставила с открито сърце една невероятна пола за участието ми. По определени причини, тя не пожела да дам снимките на колекциите й, които със сигурност биха ви спрели дъха, но ви уверявам, че в най-скоро време ще чуете за нея отново!
За съжаление, фотографските ми способности са твърде ограничени и не мога да предам целия разкош на дрехата, но все пак бих искала да ви покажа полата, която имах удоволствие да нося на снимките.

Pin It