reklama

вторник, 3 юли 2012 г.

Maкова торта - не е за изпускане. :)



Не я гледайте снимката, моля! Просто парче торта в чинийка, нито е декорирано подходящо, нито сервирано, нито снимано добре, НО не е за изпускане, вЕрвайте ми! Това е тортата, която направих за мразещия да яде човек от тази публикация. Самата торта се занесе на следващия ден извън града за тържествено изяждане с група приятели и снимана под сянката на едно плодово дърво, тъй че не съжалявам за недодяланата снимка, хахаха. :)))

Итака, да кажа за самата торта. Не се плашете, супер лесна е! ;) Отдавна ми се искаше да направя макова торта, много обичам макови вкусотийки и все не ми отдаваше такава възможност.

Накиснете 100 грама маково семе във вряла вода за половин час




За блатовете се ползва обикновен пандишпан, кой както го прави.
Аз слагам на едно яйце по 30 грама захар и брашно, като така варирам с количеството яйца по необходимост.
В случая не ми трябваше висока торта, нито голяма. Затова използвах 5 яйца и форма за печене 24 см диаметър.
Разбих белтъците на сняг. После отделно разбих желтъците с 150 грама захар (за 5 яйца толкова). Към тях постепенно се добавят разбитите белтъци, като всичко се разбърква внимателно с шпатула за да не се отнема въздушността на тестото. После се добавят близо 130 грама брашно (трябва 150, но аз винаги накрая намалявам с около 20-30 грама от общото количество брашно), бакпулвер и всичко внимателно се разбърква.

Маковоте семе се отцежда и се смила с пасатор за да може хубаво да се усети вкуса му. Внимателно се добавя към тестото.



Сместта се изсипва в тавата и на около 170 градуса се пече около 45 минути или до готовност (проверете с клечка).
Готовия блат се оставя да изстине, след което се разрязва внимателно на две по хоризонтал. При мен височината на неразрязания блат стана около 5 см, така че при нужда за по-висока торта, направете двойна доза тесто, но тогава трябва да увеличите и количество маково семе, за да стане вкуса на блата наситен.



Вкъщи си имах едно портокалово сладко, което бях обещала на една прекрасна съфорумка и блогърка. Така и не се намери време при мен да й го връча, нищо че сама обещах. Та гледах аз, гледах това сладко и реших, че крайно време да вцлезне в употреба, че ще вземе да му стане нещо. :))
Взех и сиропирах едно хубаво долния блат с него.



Сега е момента да се направи и кремът. По-елементарен крем от този няма. Нуждаете се от 500 грама сирене Рикота (може да ползвате Маскарпоне или фина извара, според вкуса или възможностите ви), около 100 грама пудра захар и малко лимонов сок за овкусяване или лимонова есенция.



Всичко хубаво се омесва и се слага върху блата. Отгоре слагате втората половинка. 



Ако ще покривате торта с фондан, тогава сиропирайте горния блат със сладко (както казах, аз използвах портокалово, но вие може да използвате и друг вид сладко) и оставете да попие малко. Отделете малко от крема и го разбийте с 125 грама масло и още малко пудра захар и оставете в хладилника да стегне.
Ако ли не смятате да покривате отгоре с фондан, най-добре направете малко повече крем, да речем с общо 750-800 грама крема сирене и сложете обилнно и между двата блата и отгоре. Украсете по желание с филирани бадеми или орехи, те прекрасно биха се вързали с вкуса на маковия блат.
Друго,което отбелязах, че и плод портокал великолепно би се вързал, така че не се тръшкайте, ако нямате сладко, а направо обелете портокал и го сложете върху блата, като с малко сок сиропирайте самия блат.
Оставете тортата за една нощ или половин ден в хладилника да се стегне и сиропира хубаво за да се смесят вкусовете на съставките и я изяжте с кеф и мили мисли за мен! :)

Аз самата вече три дни мисля за нея и ми е едно мъчно, че вече не ми е в хладилника...
Свежият и лекият вкус на крема и пандишпана се съчетават по невероятен начин с богат и разпознаваем вкус на мака, а цялата торта се ползва с успех и при децата и при възрастни. Освен тежките случаи, но ние не говорим за такива. :)))


Pin It

неделя, 1 юли 2012 г.

Папкай, миличък, папкай! в 5-то ми Предизвикателството.

Гледам, позабавила съм се с публикациите. И не че не е имало събития за отразяване и торти за показване, но явно говорително-писателския ми чарк се беше разхлабил. С само говорителския не е имало проблем по принцип, но синхронизирането с писането почна да куца... Ама лека-полека всичко си дойде по местата.

Днешната торта е посветена на всички майки със злояди деца. :D Освен това, тя е част от поредното ми Предизвикателство, чийто номер се напрягам да се сетя. В заглавието ще го напиша, като си сверя участията. :)
Това Предизвикателство е посветено на храна. Всичко, за което се сещате, което би могло да бъде храна или свързано с нея, може да участва под формата на торта в това Предизвикателство.
Първата ми мисъл беше да направя някаква разкошна ваза с мноого плодове, които после ще ми украсяват кухнята, но после се отказах. Искаше ми се да направя нещо забавно, с история, а не просто буквално да пресъздам храната чрез тортата.

Такава вече съм правила и не ми се искаше да бъда банална. Ето такова сиренце с грозде съм пратила на моя татко за рождения му ден. Той така грижливо е сложил гроздето в една ваза и толкова много му се е радвал, че съжалих, че пратих самоедна чепка. Но тортата трябваше да пътува едно денонощие с влака и трябваше да е компактна.



 Да се върнем на днешната торта.
Мислейки за това каква да бъде тортата, аз изведнъж се сетих за картинката, която наблюдавам почти всеки ден. Е, дъщеря ми направи забележка, че обичала броколите, но не и картофите с морковите, демек подходила буквално  към видяното. Сина ми пък като видял фигурката, каза “Горкия човек, той е гладен, кога ще обядва?“, поглеждайки към готовата вече чинийка с храната за “горкия“ човек. :))) Таааа, темата за тортата буквално ми изплу пред очите. :)
Тя е ясна и проста, нищо не се нуждае от повече обяснения, освен да дам малко картинки от процеса.







                              А ето как се създаваше и малкия, горкия човечец. :)))





                                        Ето го пред чинията с “любимите“ му храни.




Самата торта не беше голяма. В следващата публикация ще ви споделя и рецептата й. Дано си заслужава де. :))) Засега стои неразрязана, но утре и този късмет ще я сполети. Тогава вече ще мога да кажа дали е толкова вкусна, колкото ми изглежда и колкото се надявам тя да бъде.
А ето така изглежда тя в композиция с малък злояд разбойник. :)




Pin It