Фонданово личице и фигурка-сладкишче

Наскоро правех за една малка сладка принцеса съответна за нейния статут торта – сладка и с принцеси. :) Малката Еви пожела тортата да бъде по мотивите на филмчето за Спящата красавица. Както знаете, една от главните роли там играят и трите забавни лелички-феички, които направих да правят компания на Аврора и нейния принц.

Направата им е много лесна и ще покажа как може да спретнете едно малко сладко подаръче за някое детенце без това да ви отнема много време.

Правейки и оформяйки тортата, получих доста изрезки от блат, които смесих с остатъците от крема, получавайки нещо като скаличка. Това е страхотна смес, която добре държи форма и е подходяща  както за такива малки формички, така и за 3D торти.

Това ще послужи за тялото на феята. За целта сложих на дъното на подходящи чашки свежо фолио и ги напълних с вкусната смес, след което ги оставих във фризера.

След като сместа е стегнала, направо през фолиото може да я дооформите както ви е необходимо, измажете с подходящ под фондан крем и покрийте както решите вие. Аз го направих по този начин.

 

 

 

 Следващата стъпка е да направим муцунката (всъщност това го правите, докато сместа за тялото стяга в хладилника).
Феичките са три, но аз ще покажа само едничка, защото другите почти не се отличават.

За начало да оформим топче от фондан и оставете съвсем малко да се втвърди.

Леко сплескваме топчето на местата, където ще са разположени очите, първо с пръстите, а после натискаме и с подходящ инструмент.

Със същия инструмент с лек изтласкващ нагоре натиск оформяме носленце, а после отпред го повдигаме от вътрешната част, правейки ноздрички.

Оставяме минутка да постегне и натискайки оформяме гънките на бузките.

Сега е ред на устните. Първо правим цепчица по средата, след това леко повдигаме горната устна, а след това оформяме долната, правейки вдлъбнатинка под нея.

Ето такива три муцунки направих аз.

 

Сега остава да оформим главичката и да я кльофнем на тялото.

 

 

Слагаме ръчичките, рисуваме очичките и феичката е готова.

 

 

 

Сега остава нея и другарките и да ги настаним върху тортата.

Да не си помислите, че си вземат последно сбогом, както се изрази една съфорумка. :D

Принцът тъкмо я нацелува, неговата Аврора. Жива е! :)

 

 

Pin It

Ар Деко през моите ръце и поглед

Наскоро с мен се свърза едно прекрасно девойче, което за настъпващия си 16-ти рожден ден ме помоли да й направя торта. Дотук нищо необикновено. Съобщението беше много мило, изключителнодобре и грамотно написано и завършваше с пожелание за “красива и спокойна 2013 година“. Това момиче ме спечели! Винаги съм знаела, че нашите деца не са бира и чалга, както се опитват да ни пробутат медиите, те са красиви, енергични, грамотни и ведри деца.
И не само. Те четат. Познайте какво си пожела момичето? Тортата да е на темата “Великият Гетсби“. Направо ме накара да хлъцна!
Много се чудих как точно да свържа идеите и сюжета, реших, че ще се опитам да пресъздам стила на епохата. По онова време върлуваше ар деко (или арт деко), което е един от любимите ми стилове, макар че, ако трябва да избирам, ар нуво (или арт нуво) повече ми харесва. Наложи се малко да си сбутам идеите, т.к. бяха много, а тортата само една.
Ар декото се различава от ар нувото с геометричните си елементи, докато при ар нувото елементите са по-плавни, флористични. Да ви кажа, не ги знаех разликите, все ги бърках стиловете от онази епоха, все си ми беше сецесион (което всъщност си е ар нуво), ама ето че и това научих. :)
И така, в четене и изучаване на стила в главата ми се роди най-накрая и оформена визия на бъдещата торта. Оставаше само да я осъществя, което направих и с гордост ви я представям.

Скромно - нескромно, харесвам си я много!
В една торта за мен най-сложното нещо е да измисля и избистря дизайна. Това може да миотнеме страшно много време, коства ми и сън и спокойствие. Не обичам прекопирани торти, дори и моите не повтарям, не и дословно, дет' се казва.Преравям страшно много информация, необходима за да опозная темата, по която ще работя и в един момент като че ли от само себе си нещо се появява пред очите ми, а работата вече е лесна. :)

Най-напред изрязох силуета на девойката, подсуших и изрисувах. Получи се от раз,въпреки че я бях нагласила за чернова.

Страните и горната част оцветих с помощта на четката и гъбичката, много бои и желание.

Надписът “The Great Sixteen“ е игра на думи и е префразирано от “The Great Gatsby“

По време на уточняването на моменти от дизайна Деница, така се казва рожденичката, ми прати цитат от книгата (забележете!) на английски език, където се говори за бяло облекло на героите, като част от фалшивия им поглед върху чистотата и добродетелта. Така се роди идеята да направя и бели ръкавици.

По принцип те са първото нещо, което бях направила, затова и ги сложих върху тортата, макар че според мен са излишни тук. Именно затова първата снимка е без тях, но ето как изглеждаше цялата торта, когато Дени дойде да си я вземе.

Пожелавам на мен все такива артистични, различни и отворени рожденици, все така да ми се доверяват и аз да получавам все такова изключително удоволствие, правейки тортите за тях!
А на Дени й пожелавам много късмет, много щастие и радост, нека нейните родители се гордеят с нея, защото съм сигурна има защо да са горди с такова прекрасно момиче!

Pin It

Папкай, миличък, папкай! в 5-то ми Предизвикателството.

Гледам, позабавила съм се с публикациите. И не че не е имало събития за отразяване и торти за показване, но явно говорително-писателския ми чарк се беше разхлабил. С само говорителския не е имало проблем по принцип, но синхронизирането с писането почна да куца... Ама лека-полека всичко си дойде по местата.

Днешната торта е посветена на всички майки със злояди деца. :D Освен това, тя е част от поредното ми Предизвикателство, чийто номер се напрягам да се сетя. В заглавието ще го напиша, като си сверя участията. :)
Това Предизвикателство е посветено на храна. Всичко, за което се сещате, което би могло да бъде храна или свързано с нея, може да участва под формата на торта в това Предизвикателство.
Първата ми мисъл беше да направя някаква разкошна ваза с мноого плодове, които после ще ми украсяват кухнята, но после се отказах. Искаше ми се да направя нещо забавно, с история, а не просто буквално да пресъздам храната чрез тортата.

Такава вече съм правила и не ми се искаше да бъда банална. Ето такова сиренце с грозде съм пратила на моя татко за рождения му ден. Той така грижливо е сложил гроздето в една ваза и толкова много му се е радвал, че съжалих, че пратих самоедна чепка. Но тортата трябваше да пътува едно денонощие с влака и трябваше да е компактна.

 Да се върнем на днешната торта.

Мислейки за това каква да бъде тортата, аз изведнъж се сетих за картинката, която наблюдавам почти всеки ден. Е, дъщеря ми направи забележка, че обичала броколите, но не и картофите с морковите, демек подходила буквално  към видяното. Сина ми пък като видял фигурката, каза “Горкия човек, той е гладен, кога ще обядва?“, поглеждайки към готовата вече чинийка с храната за “горкия“ човек. :))) Таааа, темата за тортата буквално ми изплу пред очите. :)

Тя е ясна и проста, нищо не се нуждае от повече обяснения, освен да дам малко картинки от процеса.

                              А ето как се създаваше и малкия, горкия човечец. :)))

                                        Ето го пред чинията с “любимите“ му храни.

Самата торта не беше голяма. В следващата публикация ще ви споделя и рецептата й. Дано си заслужава де. :))) Засега стои неразрязана, но утре и този късмет ще я сполети. Тогава вече ще мога да кажа дали е толкова вкусна, колкото ми изглежда и колкото се надявам тя да бъде.

А ето така изглежда тя в композиция с малък злояд разбойник. :)

Pin It

Мечо Пух и всичките...

Не е ли книгата за Мечо Пух и приятелите му една от най-готините детски книги, които сте чели някога? Със сигурност е! С всичките забавни приключения на плюшените играчки на Кристофър Робин и смешните им лафове тя не случайно е спечелила вселенската любов на деца и възрастни и я съхранява и до ден днешен. А колко вариации на филмчета са издавани, не мога дори и да се сетя.

Честно да ви призная, най-много обичам старите руски филмчета за Винни Пух, с които съм отраснала и чиито песнички зная наизуст. Ако случайно сте пропуснали да се запознаете с този шедьовър на Мультфильм, ето, запознайте се и получете удоволствие от песните! :)

Но да продължим с варианта на Disney, който е широко известен на уважаемата публика.
Наскоро имах удоволствие да правя торта, посветена на великия Пух и като идея за тортата ми беше предложен трейлър на най-новия филм , а по-точно моментът, когато приятелите преминават през мостчето.
Разбира се аз не съм прекопирала изцяло момента от филмчето. Все пак имам претенции, че мога да вкарам нещо и от себе си. Така се получи тази моя торта, включваща Кристофър Робин, Прасчо, Мечо Пух и Тигъра. Другите се бавят малко и не се побраха в кадъра. :)

Предполагам ще бъде интересно да се запознаете и с процеса на изработването на фигурките. Не че нещо, но съм снимала все пак. :)

Мисля, че по снимките достатъчно добре се разбира всичко, макар че на моменти, улисана в работата, съм забравяла да снимам. Основното и общото при всичките фигурки е, че те стоят кой на един крак , кой на опашка, но всичко в името на динамиката на композицията. За целта всяка една фигурка е закрепена върху дървен шиш, който преминава почти през цялото й тяло. След като детайлът върху клечката е добре изсъхнал, почваме да надграждаме останалото.
Повечето от вас знае, но ще спомена за тези,които сега започват с тортите че отделните детайли се слепват помежду си посредством леко навлажняване с четка и вода, може да се сложи мъничко захарно тесто във вода и да се направи на кашичка, а лично аз ползвам вода, смесена с тайлоза, колкото да е на върха на ножа.
Както виждате, за закрепване на отделните детайли съм използвала всякакви подръчни средства - салфетки, шишенца, бурканчета, чаши и т.н. Общо взето, тук няма писани правила, вие можете да ползвате каквото ви е удобно, стига то да не деформира детайлите ви в процеса на съхнене.
Пожелавам ви успех в работата, а ако имате въпроси, не се притеснявайте да ги задавате. :)

Започваме от Тигъра. :)

Продължаваме с Кристофър Робин

 Прасчо

И накрая, но не на последно място и Мечо Пух

Надявам се моите постъпкови снимки помагат, макар и малко!
Ще се радвам на всеки ваш коментар, който вие с най-голямо удоволствие ще ми оставите! ;)

Pin It

Да сложим краля на мястото му!

Разбира се, това може да го направите само ако имате готов крал подръка. Ако ви липсва такъв, направете си, а защо и да не се плькнете сами в един златен трон? Тронъте да е в една огромна мраморна зала, с тавани над 2.80 м, по които може да плуват леко напълнели ангелчета с благодарна усмивка, че именно ти си в този трон, висулки на кристалните полилеи да отразяват вълшебна светлина по копринените стени, а един снажен слуга да размахва огромно ветрило от паунските пера над главата ти, а ти...
Ох бе, нещо се отнесох. Нищо де, казват, че мечтите се сбъдват. За да се сбъднат, ние трябва да сме готови и когато му дойде времето, можем да кажем: "Дааа, добреее, ще се нанеса у вас, само да си взема трона!"




А сега да започнем подготовката. ;)

  Не знам при вас, но вкъщи винаги се намира някоя и друга вафла. В случая съм използвала от мъничките, които наредих една върху друга, измазах с малко крем, който имах за тортата, за която е и трона, но вие може да използвате течен шоколод или просто масло. Идеята е да е нещо, коетоне разтопява фондана. Това едва ли ще се хрупа от някого, така че ги ползваме само за равна и стабилна основа. Покриваме с фондан от всички страни.

Изрежете от картон основа за облегалката и я покрийте и нея с фондан. Да не забравите и картона да го намажете леко с крем , масло или течен шоколад, иначе фондана няма как да залепне към него и ще се свлече.
Залепете гръбчето към основата. Знаете, че отделните части от фондан се залепват едно към друго посредством леко навлажняване на местата на съединението с четка.

Направете от фондан такива трапецовидни детайли, залепете за страните и подпрете с подръчни материали за да се втвърди и заеме нужната форма.

Украсете вашия трон с нужната декорация. Не се чудете на моите тенджери-тигани, тронът беше предназначен за юбилей на главен готвач на един хотел, който освен, че е главен, е и единствен мъж в колектива и с право би могъл да се нарече крал в кралството си, след като целия екип е решил да му подари торта. :)
Не се чудете и на различните цветове, така или иначе тронът ще се боядиса, затова не си правех труда да си правя еднакъв цвят, а използвах наличните.
Боядисайте трона в златно. Само златно и никакво друго. За крал ли е трона или за лукова глава?!

След като боядисате, време е да направим меки възглавнички за нежните ни ръце и още по-нежното... ммм... седалище. да го назовем. :D
Изрежете правоъгълничета от фондан, нека да не са много тънки, нали се разбрахме да са меки. С подходящ инструмент с много лек натиск за да не се скъса, направете "вафлички" отгоре. Наредете възглавничките на определените за тях места.

И воала. тронът е готов, само да има подходящо място за него. :)








А сега да ви представя и краля, който е заел почетното място уважаван от поданиците си. :)

Pin It

Body sushi cake.

Срещали ли сте  подобно определение Body sushi или Naked sushi? Аз съвсем случайно и много отдалечено бях чула за това... хм... изкуство? Честно казано съм затруднена да дам точно определение за това, но разбирам, че не е стара японска традиция, както съм мислила преди да ми хрумне да направя торта на тази тематика. Каквото и да е Naked sushi, то съществува и ние с вас едва ли сме хора, можещи да променим това.

Бих могла да развивам дълго темата дали е унизително това или не, но няма, тъй като не пиша тази публикация с тази цел. Ще кажа само, че едва ли бих отишла на подобен ресторант, защото щеше да ми е неловко да се храня, докато девойка на масата трябва едва да диша за да не се изсипе сушито от тялото й. Но като вид сексуално послание, насочено към любимия човек, прегръщам с две ръце. :-) Помните ли Саманта от Сексът и градът? Точно тази сцена изплу в съзнанието ми, когато една позната ме помоли да й направя торта за рождения ден на съпруга й.

Да ви призная, беше ми невероятно забавно и интересно да  работя над този проект. Идеята беше не да направя фигура с комично изражение, а да бъде наистина хубава жена. Тук, изпреварвайки събития, ще кажа, че съм чула какви ли не изказвания, и ласкателни и недотам, по повод самата "жена" – от Рубенсова до дебела . Донякъде това е комплимент за мен, щом хората престават да възприемат нещото пред тях като просто торта, а обсъждат дадености на самата жена. От другата страна, явно някои не смогват да намерят красотата във всяко тяло, да не говоря за самото произведение. Наистина се засягах много, защото подобни изказвания идваха от хората, които в повечето случаи с пръст не са  пипвали фурна да не говорим да направят торта. Учудващо е колко много близки и познати няма да ти кажат колко сложно и интересно е даденото нещо, няма да попитат как точно съм направила даден детайл, но с лека ръка обясняват как са виждали и по-добри неща, колко  странна е тортата и защо всъщност е гола. :-) И сега с усмивка на устата ще кажа, че трябваше да направя торта за двайсетина души, а не руло за трима, така че формата трябваше да съответства на количеството. Много дълго е лирическото отстъпление, така че пристъпвам към обяснения за тези, които се интересуват как съм я направила.

   Тъй като тялото трябваше да бъде хармонично, за целта първо реших да направя глава. Чували сте за Витрувианския човек , едно от великите произведения на Леонардо да Винчи. Всъщност, това е скица, даваща представа за пропорции на човешкото тяло. Разбира се, няма нищо универсално и всяко тяло е индивидуално, но все пак има някои закони за изобразяването на хармонично тяло, на които можем да се опрем. И така размери на главата (от върха до брадичката) ни дават представа колко голямо трябва да бъде самото тяло, тъй като е равно на осем такива размери.

   

  По главата действах на същия принцип както  тук с една малка разлика - използвах маршмелоуз бонбони вместо желирани.След като образувалата се формата стегна достатъчно, покрих я с фондан и оформих носа, скулите и останалите черти на лицето без те да са прецизни тъй като след това предстоеше още едно покриване за по-детайлна изработка.

Колкото и да се стараех главата да не бъде твърде голяма за да не се получи и тялото
прекалено голямо, все пак не успях да я направя достатъчно малка за да се побере цялата торта на подложка с максималния размер 50x40, тъй като хладилника ми вътре е широк само 50 см.

Toгава взех решение да направя на тази подложка само тялото без главата и стъпалата, колкото ужасно и да звучи това. :-)  Тях щях да сложа в последния момент преди предаването на тортата. Но дори и в този случай тялото не би могло да бъде изпънато напълно, както съм виждала по снимките. Наложи се да измисля по-лежерна поза на девойката, ама какво от това, все пак тя не е на работа, а си чака любимия. :-)

 Установих, че скулптурираните торти ми е по-лесно да изработвам от пандишпан и ганаш, което не ги прави по-малко вкусни. Просто съчетанието на тези блатове и този крем ги прави много лесни за обработване, изрязване, скулптуриране и т.н. Разбира се, вкусът може да се обогати с различни есенции, ядки или плодове.
Общо взето, начина на работата и съставките при тази торта абсолютно съвпадат с тази , с малка разлика - ганаша го овкусих с ром и бадемова есенция, а също и добавих нарязани ягоди. Пандишпана ми е бял, само че единия е оцветен леко в червено. Да... и дозите са двойни. :)
Покриването с фондан беше голямо предизвикателство. За следващата подобна торта ще знам вече да покрия с ленти фондан най-напред всички сгъвки, а след това и цялата торта. Така при заглаждането на по-дълбоки места ще се намали опасността да се прокъса фондана и през него да излезне крем. 

Когато прекрасната ми лейди беше готова и полегнала тихо и кротко върху лъскавия сатен, разбрах, че огромната порция суши, която приготвих за нея, няма как да се сервира цялата поради недостиг на равна плоскост.
По принцип, много си я харесах така, без деликатеси върху нея. Но... всъщност, бяха две "но"-та.
Първото, че аз бяха обещала торта СЪС суши, а второто, че така някак много девствена и невинна изглеждаше, милата, което не съвпадаше с крайната й цел да бъде изядена буквално и преносно от любимия й. :) Както каза Валерия, ако знаеше, че нея, а не сушито щяха да ядат, нямаше да гледа толкова благо, хахаха. Мноооого се смях, когато го чух. :)))

 И така, почти цялото това богатство   остана при мен, което не е никак лошо, защото при тази криза не всеки може да се похвали с наличие на суши във всеки един момент. :)

Пък може и аз да посрещна някой ден моя скъп  след работата, нагиздена със суши, макар че не един килограм захар ще трябва да изхабя за да изработя количеството, необходимото за мен. :)
Взех че се разсеях, по-добре да покажа как съм направила ориза за изработката на сушито.
 Всъщност, по снимката всичко е ясно. Само да уточня, че парчета фондан, които ще слагате в преса за чесън нека е малко по-изсъхнало. По този начин "оризът" ще е по-оформен, в противен случай рискувате той да се получи смачкан.


Лотосът не е най-върховното постижение в захарното цветарство, но пък му се кефя. Опитах се да го пресъздам по една снимка, намерена във Фликър.

И така, всичко е готово, остава само да подготвим девойката да посрещне стоически съдбата си. :)
Надявам се, че моя опит ще ви е от полза, пък аз обещавам и нататък да споделям с вас всичко, на което се научавам.

Pin It