Купидонът ви наблюдава или Моето тортено предизвикателство N1

  

  

Тъй като скоро предстои следващо тортено предизвикателство,  реших да започна от най-първото ми такова. Какво всъщност е това? В любимия ми форум съществува такава тема, която се казва Тортено предизвикателство. В нея се задава с общо гласуване тема, на която момичета, правещи торти, предизвикват сами себе си и се стараят да направят нещо различно и да обяснят стъпка по стъпка как са го направили. Това занимание носи не състезателен, а образователен характер. Така се учим от чуждите и собствените грешки, опит и идеи.
По време на въпросното предизвикателство бях правила торти едва от 3 месеца, затова самото правене на торти беше за мен достатъчно предизвикателство, камо ли нещо по-завъртяно. Тъй като темата беше "Празници",   месец – февруари, моя избор се падна съвсем логично на тема "Св. Валентин". Така или иначе бях поканила гости, като всеки трябваше да сготви или направи някакво ястие, свързано по някакъв начин с темата, а аз щях да се представя и с тортата.
Не исках нещо традиционно от сорта червени сърца и рози. Исках да е хем различно от правеното до сега, хем забавно, хем иронично. Така изнасям на вашия съд тортата ми Купидон, който малко кръвожадно забучи може би Вашето влюбено сърчице на неговия шиш. :)

 А сега малко по-подробно как съм го правила.
 Тортата е Медовик, рецептата я бях взела от Тортената библиотека  на форума. Там може да откриете много полезни съвети за торти и направата им. Самата рецепта на блатовете е различна от този Медовик, но крема, който ползвах, е същия, така че няма да се повтарям.

Първо изпекох блатове и докато са още топли, изрязвах форми, които смятах, че ще са необходими за тялото. Шаблоните ги правех малко на око, тъй като нямах точна представа какви точно трябва да бъдат те. Изрязвах блатове и наслагвах един върху друг за да добия  визуална представа за пропорциите на бъдещия Купидон. Вие обаче не оставяйте блатовете да изстиват един върху  друг, тъй като те могат да се слепнат.

След това почнах да редя блатовете измазани с крема от заквасена сметана, сини сливи и орехи. За тази торта трябва поне едно денонощие за да попие крема в блатовете . Така наредена оставих тортата в хладилника за една нощ.

  

 На следаващия ден тортата вече беше достатъчно попила и стегнала за да мога да й придам нужната форма. На места трябваше да изрежа с нож за целта, а на други да изградя. Тук трябва да кажа, че не хвърлям никога изрезки от блатовете или самата торта, тъй като почти винаги се налага да се попълват неравности, а изрезки, смесени и намачкани с крем до гъста и лепкава консистенция, са перфектна смес за това.
След оформянето тортата отива пак в хладилника, следва измазването с маслен крем и покриването с фондан.
Нямам снимки на покритото трупче. Трябва да отбележа, че имах плохи и неравности, но се стараех те да са отстрани, където ще са сложени ръцете, които, както и главата, правех отделно от оризон смесен с желирани бонбони и покрити с фондан.

Ето как:

За глава с приблизителен размер два юмрука разтопих в микровълновата в по-дълбока купичка и на малка мощност 150 гр желирани бонбони. След това слагам оризон колкото побере, бъркайки докато може с лъжица. След това сместа става доста гъста и трудна за бъркане с лъжица, затова продължавам с ръка. Цялата работа е доста омазваща и лепеща. Аз предварително сипах в една чаша олио и си намазах обилно ръцете с него. Така се предпазвате от абсолютното и вечното съжителство с това гадно нещо. И така, направих си топче от оризоновата смес и оставих малко да стегне, след което вече лесно може да се променя формата. На места изрязвах с нож за да придам по-гладка повърхност. После омазах с маслен крем и покрих с фондан.

 Оформих личицето и оцветих.Блясъкът в очите е задължителен. :)

 Ръцете и сърцето ги направих на принципа на главата - с оризоновата смес и фондан, а петичките и крилата само с фондан.










В последствие отбелязах някои грешки, които вие може да избегнете. Главата си стана доста тежка и потъна в тялото. Затова клечката, на която беше забодена трябваше да бъде дълга точно колкото тялото за да се държи на нея, а не върху тортата. Или самата торта да бъде подсилена със същата височина шиш, за да поддържа главата.

Другата грешка беше, че "дупето" на тортата беше издадено, а под него нямаше никаква опора. Тъй като тортата чака няколко дни да бъде изядена, полека-лека тръгна да пропада от цялата си тежест. Това си личи при разреза, който е направен в профил.














Като цяло съм доволна от първия си опит в скулптурираната торта или 3D торта, както още наричат подобен тип торти. Отбелязах си грешките, които ще избягвам следващия път.
А сега предлагам  на вашето внимание и самата тема Тортеното предизвикателство  , където може да разгледате тази моята работа и да се насладите на произведения и на останалите момичета, както и да се възползвате от техните обяснения за тортите им. :)

Очаквайте и следващото ми Тортено предизвикателство, което, да се надяваме, също ще ви е от полза. :) 

Pin It