reklama

неделя, 17 февруари 2013 г.

Фонданово личице и фигурка-сладкишче

Наскоро правех за една малка сладка принцеса съответна за нейния статут торта – сладка и с принцеси. :) Малката Еви пожела тортата да бъде по мотивите на филмчето за Спящата красавица. Както знаете, една от главните роли там играят и трите забавни лелички-феички, които направих да правят компания на Аврора и нейния принц.
Направата им е много лесна и ще покажа как може да спретнете едно малко сладко подаръче за някое детенце без това да ви отнема много време.



Правейки и оформяйки тортата, получих доста изрезки от блат, които смесих с остатъците от крема, получавайки нещо като скаличка. Това е страхотна смес, която добре държи форма и е подходяща  както за такива малки формички, така и за 3D торти.
Това ще послужи за тялото на феята. За целта сложих на дъното на подходящи чашки свежо фолио и ги напълних с вкусната смес, след което ги оставих във фризера.




След като сместа е стегнала, направо през фолиото може да я дооформите както ви е необходимо, измажете с подходящ под фондан крем и покрийте както решите вие. Аз го направих по този начин.
 
 
 
 Следващата стъпка е да направим муцунката (всъщност това го правите, докато сместа за тялото стяга в хладилника).
Феичките са три, но аз ще покажа само едничка, защото другите почти не се отличават.


За начало да оформим топче от фондан и оставете съвсем малко да се втвърди.



Леко сплескваме топчето на местата, където ще са разположени очите, първо с пръстите, а после натискаме и с подходящ инструмент.



Със същия инструмент с лек изтласкващ нагоре натиск оформяме носленце, а после отпред го повдигаме от вътрешната част, правейки ноздрички.
Оставяме минутка да постегне и натискайки оформяме гънките на бузките.




Сега е ред на устните. Първо правим цепчица по средата, след това леко повдигаме горната устна, а след това оформяме долната, правейки вдлъбнатинка под нея.



Ето такива три муцунки направих аз.


 
Сега остава да оформим главичката и да я кльофнем на тялото.

 
 
Слагаме ръчичките, рисуваме очичките и феичката е готова.
 
 
 
Сега остава нея и другарките и да ги настаним върху тортата.



Да не си помислите, че си вземат последно сбогом, както се изрази една съфорумка. :D
Принцът тъкмо я нацелува, неговата Аврора. Жива е! :)
 
 
Pin It

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Сърце скрито в кекс



Треперите от любов и не знаете как, за Бога, и тази година на Св. Валентин да го демонстрирате на любимия си? Ще ви кажа. Затрупайте го с храна, а после го сложете да полегне доволен и му гъделичкайте петичките. Уверявам ви, ще мърка от кеф. А за ваш собствен кеф направете кексче, което при разрез ще изглежда романтично и красиво и си го изяжде чисто сама, докато оня кърти на дивана. Всичко е много просто, не се шашкайте!

Рецепти няма да слагам, тук можете да използвате любимото ви кексово тесто, което е изпробвано от вас и става безпроблемно. Лично аз тук ползвах не кексово, а шоколадово тесто за шоколадовата торта на Ири, което обожавам!

Ако и вие ще го ползвате, просто преди да сложите какаото, отделете известна част от тестото и го боядисайте с розов или червен оцветител, а може и сок от цвекло. Излейте в издължената форма за кекс или хляб и поставете във фурната да се изпече до суха клечка.



След като то е готово, оставете да се охладои много добре.



Когато розовото кексче е изстинало напълно, изрежете го внимателно с остър нож, придавайки му формата на дълго сърце.



Поставете го в яподходяща форма и залейте с останалото тесто. Т.к. нямах подходяща дълга и по-широка от розовото тесто форма, го сложих в квадратна такава. Тестото се поразля на страни и не е покрило достатъчно добре отгоре. Поставяме да се пече във фурната.



Когато беше готово моето кексче, аз поизрязох отстрани излишъците за да придам по-издължена форма. Саша тъкмо закуси с тях.
Отгоре залях с разтопен шоколад и оставих той да се постегне.




Нарязваме, сервираме, снимаме за спомен и изяждаме с кеф и евентуално някоя приятелка. :)



 
Pin It

вторник, 5 февруари 2013 г.

Ако случайно ви се правят ръкавици от фондан

 ...но се чудите дали ги правите или не, ще ви кажа – направете си. Първо, защото ще сте отметнали тази точка; второ, защото можете да подхвърлите в случаен разговор “вчера съм правила ръкавици от фондан, нищо особено не е“; трето, можете дори и да не ги изхвърлите, а да сложите върху някоя торта, стига да имате подходяща причина за това; четвърто – наистина нищо особено не е.
Ще ви покажа как бързичко (сравнително) съм направила тези ръкавици.



Когато реших, че ще трябва да правя ръкавици, започнах да действам, както може би повечето щяха да действат – разкроих два отделни детайла за една ръкавица. След това се заех да залепвам ръбчетата, да подпъхвам салфетки за обем и по-натурална визия, докато детайлите съхнат. Да, ама не. Тъкмо залепя едното пръстче,а то цялото стои плоско, слагам тъничко ролце от салфетка, а границите са се разлепили. Хааайде от начало цялата работа. А пръстите са 5!!! (обичам удивителни!!!) Добре, че са само толкова, биха казали оптимистите. Аз съм оптимист и тъпо и упорито продължих това действие с останалите. До края на цялата работа те бяха вече доста са се втвърдили, тук-там посплескали и като цяло доста демотивиращо занимание, ще ви кажа аз.
Обаче, аз че съм оптимист, оптимист съм, ама съм мързелив оптимист. И докато мисех как да си облегча работата и най-вече да я ускоря, идеята почука отнякъде и се оказа успешна. С удоволствие ще я споделя и с вас. :)

Разточете фондана доста дебеличко, приблизително 0.5 см и изрежете очертания на ръката от шаблон. Аз изрязох само с четири пръста (не защото имам нещо против петия, не и при този вариант на направата, просто ще го добавя отделно), но вие можете да изрежете направо цялата.



Сега минете по изрязаната граница с пръстите си и леко ги притиснете и посмачкайте.



С подходящ инструмент първо направете “шев“ по ръба на ръкавицата, а след това имитирайте миниатюрни гънчици.



Сега пак с ръцете леко посмачкайте местата в ръкавицата, където тя би се посмачкала, ако наистина се ползваше.




Сега направете същите действия с палчето и го залепете от вътрешната страна на ръкавицата, придавайки по-естествен вид на “позата“.



Сега е моментът и за маншетата, която ще се скрои от вече тънко разточен фондан за да образува по-натурален вид ръкавицата.



Украсете, ако необходимо и както желаете. Моите ръкавици бяха предназначени за тази торта, а ръкавиците съм гледала от истински такива от онова време и само от снимка, за съжаление. Затова украсих моите с мънистенца от айсинг и покрих след изсъхването цялата ръкавица в бели и бежови перлени нюанси с течни и сухи боички.




Ето че чифт ръкавици е готов и те могат приемат съдбата си така, както вие решите. :)

 
Pin It

вторник, 29 януари 2013 г.

Ар Деко през моите ръце и поглед

Наскоро с мен се свърза едно прекрасно девойче, което за настъпващия си 16-ти рожден ден ме помоли да й направя торта. Дотук нищо необикновено. Съобщението беше много мило, изключителнодобре и грамотно написано и завършваше с пожелание за “красива и спокойна 2013 година“. Това момиче ме спечели! Винаги съм знаела, че нашите деца не са бира и чалга, както се опитват да ни пробутат медиите, те са красиви, енергични, грамотни и ведри деца.
И не само. Те четат. Познайте какво си пожела момичето? Тортата да е на темата “Великият Гетсби“. Направо ме накара да хлъцна!
Много се чудих как точно да свържа идеите и сюжета, реших, че ще се опитам да пресъздам стила на епохата. По онова време върлуваше ар деко (или арт деко), което е един от любимите ми стилове, макар че, ако трябва да избирам, ар нуво (или арт нуво) повече ми харесва. Наложи се малко да си сбутам идеите, т.к. бяха много, а тортата само една.
Ар декото се различава от ар нувото с геометричните си елементи, докато при ар нувото елементите са по-плавни, флористични. Да ви кажа, не ги знаех разликите, все ги бърках стиловете от онази епоха, все си ми беше сецесион (което всъщност си е ар нуво), ама ето че и това научих. :)
И така, в четене и изучаване на стила в главата ми се роди най-накрая и оформена визия на бъдещата торта. Оставаше само да я осъществя, което направих и с гордост ви я представям.


Скромно - нескромно, харесвам си я много!
В една торта за мен най-сложното нещо е да измисля и избистря дизайна. Това може да миотнеме страшно много време, коства ми и сън и спокойствие. Не обичам прекопирани торти, дори и моите не повтарям, не и дословно, дет' се казва.Преравям страшно много информация, необходима за да опозная темата, по която ще работя и в един момент като че ли от само себе си нещо се появява пред очите ми, а работата вече е лесна. :)

Най-напред изрязох силуета на девойката, подсуших и изрисувах. Получи се от раз,въпреки че я бях нагласила за чернова.



Страните и горната част оцветих с помощта на четката и гъбичката, много бои и желание.



Надписът “The Great Sixteen“ е игра на думи и е префразирано от “The Great Gatsby“



По време на уточняването на моменти от дизайна Деница, така се казва рожденичката, ми прати цитат от книгата (забележете!) на английски език, където се говори за бяло облекло на героите, като част от фалшивия им поглед върху чистотата и добродетелта. Така се роди идеята да направя и бели ръкавици.



По принцип те са първото нещо, което бях направила, затова и ги сложих върху тортата, макар че според мен са излишни тук. Именно затова първата снимка е без тях, но ето как изглеждаше цялата торта, когато Дени дойде да си я вземе.



Пожелавам на мен все такива артистични, различни и отворени рожденици, все така да ми се доверяват и аз да получавам все такова изключително удоволствие, правейки тортите за тях!
А на Дени й пожелавам много късмет, много щастие и радост, нека нейните родители се гордеят с нея, защото съм сигурна има защо да са горди с такова прекрасно момиче!
Pin It

понеделник, 28 януари 2013 г.

Да поплетем... от фондан.


Вчера при мен на пикник дойде Мечо Пух. Извади, както си е реда, разни вкусотии, постели одеалце... Е, вкусотиите бързо свършиха, но поне се порадвах на одеалцето.
Много обичам да плета, но големите неща отнемат доста време, а такова само една вечер.
Ако и вие сте фенове на мекото и плетенкото, ще споделя как се прави такова плетено одеалце.

Най-напред се заредете с фитилчета от фондан.  След това усукайте по две фитилчета, само че едната двойка нека да е усукана в едната посока, а другата в обратната. Независимо дали ще са двуцветни или само един цвят, трябва да имате по два чифта усукани фитили в две различни посоки.


Доближете ги едно до друго...


И воала... :)



Ето ви одеалце. А може това да е плат за готин пкетен пуловер за някой от сладките герои на вашата торта. :)
Ползвайте се и ме споменавайте с добро! :)
Pin It

вторник, 1 януари 2013 г.

През новата година...



...обещавам да играя повече с децата си за да ме запомнят в приказката на детството си не само като майка, която ги кара да се мият, ядат, прибират нещата си и оправят леглата, но и приятелка, с която могат да лудуват, карат кънки и се возят на шейна! :)

Бъдете здрави, щастливи, обичайте децата си и не забравяйте - детството не се връща, трябва да го пазим по-дълго в душите ни! :)
Pin It