Ако случайно ви се правят ръкавици от фондан

 ...но се чудите дали ги правите или не, ще ви кажа – направете си. Първо, защото ще сте отметнали тази точка; второ, защото можете да подхвърлите в случаен разговор “вчера съм правила ръкавици от фондан, нищо особено не е“; трето, можете дори и да не ги изхвърлите, а да сложите върху някоя торта, стига да имате подходяща причина за това; четвърто – наистина нищо особено не е.
Ще ви покажа как бързичко (сравнително) съм направила тези ръкавици.

Когато реших, че ще трябва да правя ръкавици, започнах да действам, както може би повечето щяха да действат – разкроих два отделни детайла за една ръкавица. След това се заех да залепвам ръбчетата, да подпъхвам салфетки за обем и по-натурална визия, докато детайлите съхнат. Да, ама не. Тъкмо залепя едното пръстче,а то цялото стои плоско, слагам тъничко ролце от салфетка, а границите са се разлепили. Хааайде от начало цялата работа. А пръстите са 5!!! (обичам удивителни!!!) Добре, че са само толкова, биха казали оптимистите. Аз съм оптимист и тъпо и упорито продължих това действие с останалите. До края на цялата работа те бяха вече доста са се втвърдили, тук-там посплескали и като цяло доста демотивиращо занимание, ще ви кажа аз.
Обаче, аз че съм оптимист, оптимист съм, ама съм мързелив оптимист. И докато мисех как да си облегча работата и най-вече да я ускоря, идеята почука отнякъде и се оказа успешна. С удоволствие ще я споделя и с вас. :)

Разточете фондана доста дебеличко, приблизително 0.5 см и изрежете очертания на ръката от шаблон. Аз изрязох само с четири пръста (не защото имам нещо против петия, не и при този вариант на направата, просто ще го добавя отделно), но вие можете да изрежете направо цялата.

Сега минете по изрязаната граница с пръстите си и леко ги притиснете и посмачкайте.

С подходящ инструмент първо направете “шев“ по ръба на ръкавицата, а след това имитирайте миниатюрни гънчици.

Сега пак с ръцете леко посмачкайте местата в ръкавицата, където тя би се посмачкала, ако наистина се ползваше.

Сега направете същите действия с палчето и го залепете от вътрешната страна на ръкавицата, придавайки по-естествен вид на “позата“.

Сега е моментът и за маншетата, която ще се скрои от вече тънко разточен фондан за да образува по-натурален вид ръкавицата.

Украсете, ако необходимо и както желаете. Моите ръкавици бяха предназначени за тази торта, а ръкавиците съм гледала от истински такива от онова време и само от снимка, за съжаление. Затова украсих моите с мънистенца от айсинг и покрих след изсъхването цялата ръкавица в бели и бежови перлени нюанси с течни и сухи боички.

Ето че чифт ръкавици е готов и те могат приемат съдбата си така, както вие решите. :)

 

Pin It

Ар Деко през моите ръце и поглед

Наскоро с мен се свърза едно прекрасно девойче, което за настъпващия си 16-ти рожден ден ме помоли да й направя торта. Дотук нищо необикновено. Съобщението беше много мило, изключителнодобре и грамотно написано и завършваше с пожелание за “красива и спокойна 2013 година“. Това момиче ме спечели! Винаги съм знаела, че нашите деца не са бира и чалга, както се опитват да ни пробутат медиите, те са красиви, енергични, грамотни и ведри деца.
И не само. Те четат. Познайте какво си пожела момичето? Тортата да е на темата “Великият Гетсби“. Направо ме накара да хлъцна!
Много се чудих как точно да свържа идеите и сюжета, реших, че ще се опитам да пресъздам стила на епохата. По онова време върлуваше ар деко (или арт деко), което е един от любимите ми стилове, макар че, ако трябва да избирам, ар нуво (или арт нуво) повече ми харесва. Наложи се малко да си сбутам идеите, т.к. бяха много, а тортата само една.
Ар декото се различава от ар нувото с геометричните си елементи, докато при ар нувото елементите са по-плавни, флористични. Да ви кажа, не ги знаех разликите, все ги бърках стиловете от онази епоха, все си ми беше сецесион (което всъщност си е ар нуво), ама ето че и това научих. :)
И така, в четене и изучаване на стила в главата ми се роди най-накрая и оформена визия на бъдещата торта. Оставаше само да я осъществя, което направих и с гордост ви я представям.

Скромно - нескромно, харесвам си я много!
В една торта за мен най-сложното нещо е да измисля и избистря дизайна. Това може да миотнеме страшно много време, коства ми и сън и спокойствие. Не обичам прекопирани торти, дори и моите не повтарям, не и дословно, дет' се казва.Преравям страшно много информация, необходима за да опозная темата, по която ще работя и в един момент като че ли от само себе си нещо се появява пред очите ми, а работата вече е лесна. :)

Най-напред изрязох силуета на девойката, подсуших и изрисувах. Получи се от раз,въпреки че я бях нагласила за чернова.

Страните и горната част оцветих с помощта на четката и гъбичката, много бои и желание.

Надписът “The Great Sixteen“ е игра на думи и е префразирано от “The Great Gatsby“

По време на уточняването на моменти от дизайна Деница, така се казва рожденичката, ми прати цитат от книгата (забележете!) на английски език, където се говори за бяло облекло на героите, като част от фалшивия им поглед върху чистотата и добродетелта. Така се роди идеята да направя и бели ръкавици.

По принцип те са първото нещо, което бях направила, затова и ги сложих върху тортата, макар че според мен са излишни тук. Именно затова първата снимка е без тях, но ето как изглеждаше цялата торта, когато Дени дойде да си я вземе.

Пожелавам на мен все такива артистични, различни и отворени рожденици, все така да ми се доверяват и аз да получавам все такова изключително удоволствие, правейки тортите за тях!
А на Дени й пожелавам много късмет, много щастие и радост, нека нейните родители се гордеят с нея, защото съм сигурна има защо да са горди с такова прекрасно момиче!

Pin It