Коледен венец

За да направим такъв красив венец ни трябва само половин час време и някои елементарни материали.
През лятото децата събраха шишарки и сега дойде техния ред да послужат на човечеството и след като животът им приключи достойно. Трябват ни още силиконов пистолет, бяла боя на спрей, картон за основа и лента.

Изрежете картон под формата на колело и залепете шишарките към основата със силикон.

При мен се получи ето такова плешиво венче. Мислех, че имаме повечко шишарки, но когато налепих, видях че не са достатъчни. Предварително ви казвам, че чаааак после намерих пликче, пълно с шишарки, ама късно. Отгоре напръскайте с бяла боя. Аз го направих, но забравих да снимам.

За да запълня дупките, реших да направя едни цветенца, видяни в интернет.
За целта се изрязват от нещо (хартия, плат, дори и вестници или списания за по-шаренко, а в моя случай филцова хартия) кръгчета. Вътре се разрязват спираловидно и се залепват със силикон под формата на розички.
През това време боята изсъхва и може да налепите розичките, където сметнете за необходимо.

А сега закачете венчето, където ще блесне  най-добре. :)

Нека Коледа донесе щастие, уют и спокойствие в домовете ви! :)

Pin It

Торта Възглавница

Едва ли днешната ми публикация представлява някаква супер изненадваща със сложността и дизайна си торта, но вярвам, че може да бъде полезна за много от любителите да направят сами торта за себе си, децата си или за подарък.

Рецепта няма да публикувам, тъй като вътрешността може да бъде всякаква. Моята торта е от кексови блатове и крем с рикота и вишни, а вие можете да направите каквото пожелаете (е, почти), стига да не е много мека и да може да държи форма. Ако кремът не съдържа шоколад, който допълнително укрепва тортата, тогава можете да сложите желатин вътре за да го направите по-стабилен. Блатовете също хубаво да бъдат от по-стабилните, т.к. им предстои дялкане и те трябва да могат да го понесат. :)

Итака...
Най-напред изпекох три дебели квадратни блата. Нарочно ги направих от кексово тесто, защото така те остават сочни без да е необходимо допълнително да се сиропират. Между тях сложих обилно крем и оставих тортата да се отлежи и стегне в хладилника за няколко часа.

Сега започва истинското оформяне на възглавничката. За целта изрежете плавно ъглите и ръбовете на горния блат така, че да се оформята скосявания към средния блат, който трябва да остане по-широк.

Сега същото трябва да направим и от долната страна за да придобие нашата торта вид на истинска пухкава възглавничка. Поставете отгоре картонена подложка, подхванете тортата отдолу под долната подложка и бързо, но внимателно я обърнете с изрязания блат надолу.

Сега изрежете и този блат по същия начин.
Съберете изрезките и ги пасирайте с малко крем до гъста каша, с която да измажете изрязаните места така, че да прикриете крема и да дооформите при нужда до желаната фор
ма.

Измажете горната половинка на тортата с маслен крем и оставете да стегне.

Покрийте горната част с фондан и изрежете внимателно по страните до средата на възглавничката. Оставете в хладилника малко да стегне.

След като фонданът е постегнал, преобърнете тортата пак с помощта на картонената подложка. Измажете горната част с маслен крем и оставете в хладилника за малко, докато разточвате фондана за покриване на другата половинка.

Ето че основата е готова. Не е ли същинска възглавничка?
Вече може да я оформите както пожелаете, да добавите джобчета, копчета или връзки, да разрисувате или да оформите вафлички, както бях направила на тази моя доста по-стара тортичка.

Аз ще ви покажа как оформих плетената “възглавничка“.
Съществуват доста релефни листа, които имитират плетка, плат или шарка. Може да използвате тях или каквото друго ви хрумне. Моята плетка е автентична, тоест бях изплела квадрат, от който си направих силиконова отливка.
Оформих горната половинка с фондан, който разточих върху моята отливка и го боядисах в желания от мен цвят.

Отгоре сложих основната подложка, предварително покрита с фондан.
Боядисаната повърхност на тортата е влажна и лесно залепна към подложката.

Преобърнах тортата и покрих и другата половинка с “оплетен“ фондан.
Боядисах и сложих копчета отстрани.

И тъй като възглавничката беше предназначена за две пухкави сладурчета, настаних ги удобно да си се гушкат на топличко. :)

Pin It

Мечтата в захар.

                                                Живял някога прекрасен султан.

                                    Той имал мъжествен профил, лъскави дрехи и стройно тяло....

                                   ...а също така любима дървена жаба, защото уважавал фън шуй!

                                             
                                              
                                   И обикнал той прекрасна девойка и поискал ръката и...

 

 

И заживели те в любов и съгласие.

Нашия султан бил щастливец, прекрасната му съпруга всяка вечер коленичила пред него за да измие краката му с нежност и сапунени мехури от тежък султански труд.

 

 

 

Както разбирате, това е само приказка,защото действителността е малко различна! ;)

Султанът не бил султан, а младеж, който откакто се оженил, действитлно имал мечта прекрасната му жена да му измие поне веднъж краката, както правели на султаните. :)

Но тъй като не са живели твърде дълго заедно все още за да се види дали жертвата си заслужава, прекрасната му съпруга просто е въплътила мечтата му в захар.

Сладка една такава мечта се получи. Сега може не просто да си я представя, но и да се облизва. :)

 

 

 

Pin It

Last minute gift idea.

Надявам се да не ви омръзна, но както споменах тук, идеите се боричкат в главата ми, затова трябва да ги укротявам някакси. Единствения начин е да ги отмятам една по една. Представям ви поредна измишльотинка - свещник, който няма изискване да можете да плетете. Достатъчно да имате някакви ширити, дантела или просто омръзнала салфетка. Останалото го оставете на фантазията си.

И тъй като имах намерение да изплета за подаръци подобни свещници, но не съм намерила време днес за това, затова се наложи да размърдам още главата и каква беше моята радост, когато се сетих, че си имам готови плетени на една кука мотиви, които вече нямам спомен за какво ги бях наплела.
Извадих от шкафовете и разни съдинки, които идеално биха подходили за свещници.

 Другото вече е елементарно. Гепвате нещо, каквото ви е под ръка - както вече споменах, това може да бъда нещо плетенко, дантелка, лента, може и с просто прежда да се въоръжите. Взимате и най-обикновено лепило Ц 200, някаква четка и почвате да мажете по вашето парче яката работа. То трябва хубаво да се напои с лепилото за да може хубаво да се втвърди и да се закрепи за чашката или каквото там ползвате.

Не се притеснявайте от белите следи по чашката. След изсъхването, те ще станат прозрачни, а за да стане това по-бързичко, ползвайте сешоар. ;)

Свещниците изглеждат чудесно както натюр, демек без боя, така и оцветени. Аз продължавам да действам с налични златно и сребърно, но сега за разкош поръсих и с мъничко брокат. Забравих да купя обикновен, затова се наложи да откъсна от сърцето малко от ядливия. Все пак това са празнични подаръчета и искам да им предам подобаващ вид.
Нямах достатъчно време за да облека всякакви стекларии вкъщи, макар че плетените мотиви май биха стигнали за няколко буркана изпод царска туршия, с които разполагаме в достатъчно количество, поради привързанноста ни към въпросната. Но в някакъв следващ момент ще ви натреса и тях, да не мислите, че всичко е мед и масло в този живот. :)

Спретнах малка фотосесийка на мооите плетени свещници, но няма да ви досаждам с моите фотографски умения. Просто насъбрах снимките в една купчинка, където се виждат свещниците преди и след боядисването.

Искам да отбележа, че сенките, които хвърля пламъчето по стените, са фантастични. Бих ги гледала цяла нощ, толкова завладяващи са те, но ми се спи много, все пак в този момент е дълбока нощ при мен, затова аз ви пожелавам всичко хубаво (трябва да отчитаме и този фактор, че може би в този момент при вас е ден :)), а на себе си приятни сънища. :)))

Pin It

Плетена Коледна украса.

Днес ми хрумна една идея, която реших веднага да осъществя. Да, знам, Коледа отмина, но все пак и Нова година е празник. Възможно ще празнувате с приятели или ще ходите на гости, както ще направя аз, тогава защо не спретнем нещо интересно, красиво, но лесно и бързо за подарък?

Всъщност, аз не съм измислила топла вода - текстил, в случая плетиво, фиксиран в определена форма с помощта на лепило и боядисан отгоре. Но все пак ще предложа на вашето внимание моето нещо, което смятам, че е коледна елха. :)

  И така реших аз да изплета коледно дръвче. Мога да се похваля с големи находища от всякакви прежди, които съм придобила през последните години, но без определн спомен за точен вид и количество. :) Зарових се, значи, аз в килера и още на първата копка намерих едно единствено чиленце стара прежда, взета някога от шкафа на свекърва ми. Според етикета преждата е произведена през славния соцпериод, а по-точно на 18.01.77г. на смешна цена 0.80 лв.от СК"Памукотекс" - Казанлък. Преждата се казва Рибарско тире и е първо качество! И ще ми кажете ли, че не е находище? :)

По принцип при мен всичко е на око, защото идеята е само идея, а начини на осъществяването й са безброй. Може да ползвате две игли за плетене или една кука, всичко зависи от вашите умения, предпочитания и желания. Затова аз давам само примерен вариант.
Набрах на две игли 40 бримки, като плетката е само лицева на всеки ред.

Едва ли е нужно да демонстрирам лицевата бримка, но след като снимах как я правя, защо да не покажа? :)

Плетете само лицево, като постепенно трябва да стеснявате плетката, за да придобие форма на триъгълник. За целта стеснявайте на всеки 5-6 ред равномерно по 4 бримки. Тоест изплитате по две бримки заедно в началото и в края на редичката (по-добре това да са втора и трета бримки, както и две предпоследни в края, а не най-първите и най-последните) и още по две разпределени равномерно в самата редичка. По този начин, плетката се стеснява равномернои при последващото зашиване на ръбовете ще позволи на бъдещата ни елхичка да заеме стабилна и правилна форма.

Когато броя на бримките стигне 4-5, може да завършите плетенето. За целта отрежете конеца, но на много късо. Мушнете отрязаното крайче на преждата в игла за гоблени или друга с широко отворче и пъхнете иглата през останалите бримки. Постегнете малко и зашийте страните на триъгълника, направете възелче и вече може да резнете конеца.

Трябва да получите конус. Направете конус и от някаква плътна хартия. Той ще ви трябва за фиксирането на формата като сложите плетения отгоре.

За следващата стъпка ви трябва някакво лепило, което може да лепи текстил. Обикновеното Ц 200, мисля, може да свърши работата. Аз имам специално, което е купено преди време в Слънчоглед, но и което мнооого ми прилича на Ц 200.
Вземете широка четка и намажете целия конус с лепило.
Първоначално аз мислех хартиения конус да оставя вътре за по-голяма стабилност, обаче самата прежда е доста твърда и държи форма, пък като минах с лепило, видях, че няма нужда от картон вътре. Вие действате според това каква прежда имате.
И така, минах плетивото отгоре с лепило и подсуших със сешоар за по-бързичко. Повторих процедурата 2-3 пъти, като последния път хубаво намазах основата на плетката, за да е по-стабилна.

Идва ред и на боята. Понеже аз нямах нищо вкъщи, а желанието да довърша всичко още днес беше голямо, помолих мъжа ми след работа да мине през Ориндж, голямата книжарница на Графа, и да ми вземе де що има метализе боя за текстил. Човека ми донесе медно-златно и сребро. И двете са хубави, затова реших да не пренебрегвам никоя.
Пак използвах широка четка, с която минах отгоре първо със златна, после на места със сребърна боичка.
Вие използвайте каквото имате. Ако е за Коледна украса, може и брокатец да вкарате в действие. Аз се задоволих засега само с това.

И стана каквото стана. :)))
Малко нагласих красотите наоколо и ето, малка сладка измишльотинка е застанала гордо до другите нещица. :)

На този принцип може да се направят всякакви неща за декориране на дома. Например, изплетете калъфче с по-ажурна плетка за невисока чашка и ето ви свещниче. :)
Идеите ме обзеха и ви обещавам да ги изкарвам от главата си, защото почват да се бутат и ми създават дискомфорт. :) Дори малкия след всичко това се изказа, че откога, разбирате ли, не ме беше виждал да плета. :)
Чао сега,отивайте да ровите по килерите си. :)

Pin It

Да дадем заслужената почивка на Дядо Коледа.

Даааа, навън пролет пукна, аз за Дядо Коледа се сетих. Не че не искам да си почине човека, ама и от подаръците не бих се отказала... Е, няма да ми се отвори парашута та да си го оставим Дядо Коледа да си почива.
В тези прекрасни пролетни дни мернах новогодишната ми торта, преглеждайки албума ми с тортите, и пак се пренесох в предновогодишния ден, когато я правех по бързата процедура поради ред обективни причини.
Точно на 30 декември 2010 в 22.30 се качихме на колите с мъжа ми, двете ми деца и няколко кашона с най-необходимия багаж и потеглихме към новия апартамент. Това пренасяне стана пословично в кръга на приятелите ни, защото от три години се очакваше  да се случи. Би могло да не се случи и тогава, но от предишната новогодишна нощ бяхме поканили наши приятели да празнуват Нова Година в новото ни жилище, като очаквахме, че ще сме се нанесли поне от половин година. Та тези наши кандидат гости леко почнаха да се притесняват и да се чудят ще го има ли посрещането на 2011 в нас или да се подготвят по-лека лека с подготвянето на техните си домове за приема на несполучливите новодомци. Е, просто няма как да не се пренесем па дори и посред зимата, че и посред нощ. Всъщност, това стана не без водещата роля на най-добрата ми приятелка Силвия, която ми уши за празничната трапеза нова покривка и реши да мине през нас за да ми я връчи най-тържествено. Това "в нас" си е старото "нас". Навън е 30.12.2010, часът е 19.30 , ние сме си в стария апартамент, цял ден бяхме на работа с мъжа ми и по това време вече сме капнали не само от умора, но и от чудене как, всъщност, да осъществим аферата "Преместване". Освен това, тортата е единствено на етап измазване, за друга храна да не споменавам, че и следа няма от нея.
- Е,- викам, - нали ще идваш утре на гости, тогава и покривката ще донесеш.
- Нееее, - чувам отговора на Силвето, - утре, когато дойдем, ти трябва вече да си сервирала върху покривката. Така че чакай, ей сега ще дойда.
И ни заварва седнали с увиснали  физиономии, мъжа ми ме пита за трети път къде точно съм щяла да довършвам тортата "Тук?, -и изразително ме поглежда, oчаквайки моето кимване, - или в новия апартамент?", аз за трети път отоварям, че там, където ще сме, но явно на неразбираем език. Не му се занимава на човека по нощите и това е. Та поглежда ни Силвето едни такива, решава, че може и да се провали Новата година и посочва лекинко един кашон, тикнат в ъгъла "Я, ми го подайте насам"...
Та така... качихме се ние в 22.30 по колите и потеглихме. Чао, старото ни апартаментче, все някога ще те стегнем и теб...
След всичко прочетено, разбирате обективните причини за бързата процедура по тортата. Тъй като на сутринта се наложи да отскочим за още багаж, а след това и на пазар. За правене на тортата до появата на гостите бяха останали два часа, ето защо попромених и предварително измислен дизайн. Бях решила да поразхвърлям по страните на тортата дрехите на изморения старец та да се разбере защо е само по гащи. Ами изморил се е след налудничаво обикаляне из страните, завиране по комини и трескаво препускане с шейната си. Кой друг да го разбере, като замен едното преместване от единия квартал на София до другия ми отне близо три години. В крайна сметка само положих морното му тяло в кревата, а дрехите все едно са в коша за пране, а не небрежно свалени за да полегне само да си вземе дъха.

По време на работа отбелязах и някои грешки, които в последствие взех предвид.
Когато моделирах фигурата, правех я от неоцветен фондан. Стана равна и гладка фигурка.

Обаче при оцветяването отгоре, с четката, боичките попиха във всички мини цепнатинки, които иначе въобще не се и забелязваха. Поради тази причина, иначе гладка повърхност заприлича на много нацепен.

 

По този начин си направих извода, че всичко трябва да се моделира от предварително оцветен фондан и отгоре да се дооцвети с така наречения "дъст" - пудрообразна боичка, която се нанася със суха четка отгоре за допълнителни ефекти.

Самата торта беше пазена цяла вечер за да мога да я снимам чак след като дойдат гостите и сготвя вечерята, тъй като преди това не бих имала никаква възможност. След като й направих фотосесията и оставих на масата да си чака реда, някакъв пингвин с бясна скорост профуча и дооформи тортата според неговите си разбирания и предпочитания с един захарен Снежко.

Очевидно е, че Снежко е добра компания на Дядо Коледа и изглежда съвсем хармонично така потопен в тортата, все едно е в едно снежно джакузи. :)))

Pin It