Фонданово личице и фигурка-сладкишче

Наскоро правех за една малка сладка принцеса съответна за нейния статут торта – сладка и с принцеси. :) Малката Еви пожела тортата да бъде по мотивите на филмчето за Спящата красавица. Както знаете, една от главните роли там играят и трите забавни лелички-феички, които направих да правят компания на Аврора и нейния принц.

Направата им е много лесна и ще покажа как може да спретнете едно малко сладко подаръче за някое детенце без това да ви отнема много време.

Правейки и оформяйки тортата, получих доста изрезки от блат, които смесих с остатъците от крема, получавайки нещо като скаличка. Това е страхотна смес, която добре държи форма и е подходяща  както за такива малки формички, така и за 3D торти.

Това ще послужи за тялото на феята. За целта сложих на дъното на подходящи чашки свежо фолио и ги напълних с вкусната смес, след което ги оставих във фризера.

След като сместа е стегнала, направо през фолиото може да я дооформите както ви е необходимо, измажете с подходящ под фондан крем и покрийте както решите вие. Аз го направих по този начин.

 

 

 

 Следващата стъпка е да направим муцунката (всъщност това го правите, докато сместа за тялото стяга в хладилника).
Феичките са три, но аз ще покажа само едничка, защото другите почти не се отличават.

За начало да оформим топче от фондан и оставете съвсем малко да се втвърди.

Леко сплескваме топчето на местата, където ще са разположени очите, първо с пръстите, а после натискаме и с подходящ инструмент.

Със същия инструмент с лек изтласкващ нагоре натиск оформяме носленце, а после отпред го повдигаме от вътрешната част, правейки ноздрички.

Оставяме минутка да постегне и натискайки оформяме гънките на бузките.

Сега е ред на устните. Първо правим цепчица по средата, след това леко повдигаме горната устна, а след това оформяме долната, правейки вдлъбнатинка под нея.

Ето такива три муцунки направих аз.

 

Сега остава да оформим главичката и да я кльофнем на тялото.

 

 

Слагаме ръчичките, рисуваме очичките и феичката е готова.

 

 

 

Сега остава нея и другарките и да ги настаним върху тортата.

Да не си помислите, че си вземат последно сбогом, както се изрази една съфорумка. :D

Принцът тъкмо я нацелува, неговата Аврора. Жива е! :)

 

 

Pin It

Ар Деко през моите ръце и поглед

Наскоро с мен се свърза едно прекрасно девойче, което за настъпващия си 16-ти рожден ден ме помоли да й направя торта. Дотук нищо необикновено. Съобщението беше много мило, изключителнодобре и грамотно написано и завършваше с пожелание за “красива и спокойна 2013 година“. Това момиче ме спечели! Винаги съм знаела, че нашите деца не са бира и чалга, както се опитват да ни пробутат медиите, те са красиви, енергични, грамотни и ведри деца.
И не само. Те четат. Познайте какво си пожела момичето? Тортата да е на темата “Великият Гетсби“. Направо ме накара да хлъцна!
Много се чудих как точно да свържа идеите и сюжета, реших, че ще се опитам да пресъздам стила на епохата. По онова време върлуваше ар деко (или арт деко), което е един от любимите ми стилове, макар че, ако трябва да избирам, ар нуво (или арт нуво) повече ми харесва. Наложи се малко да си сбутам идеите, т.к. бяха много, а тортата само една.
Ар декото се различава от ар нувото с геометричните си елементи, докато при ар нувото елементите са по-плавни, флористични. Да ви кажа, не ги знаех разликите, все ги бърках стиловете от онази епоха, все си ми беше сецесион (което всъщност си е ар нуво), ама ето че и това научих. :)
И така, в четене и изучаване на стила в главата ми се роди най-накрая и оформена визия на бъдещата торта. Оставаше само да я осъществя, което направих и с гордост ви я представям.

Скромно - нескромно, харесвам си я много!
В една торта за мен най-сложното нещо е да измисля и избистря дизайна. Това може да миотнеме страшно много време, коства ми и сън и спокойствие. Не обичам прекопирани торти, дори и моите не повтарям, не и дословно, дет' се казва.Преравям страшно много информация, необходима за да опозная темата, по която ще работя и в един момент като че ли от само себе си нещо се появява пред очите ми, а работата вече е лесна. :)

Най-напред изрязох силуета на девойката, подсуших и изрисувах. Получи се от раз,въпреки че я бях нагласила за чернова.

Страните и горната част оцветих с помощта на четката и гъбичката, много бои и желание.

Надписът “The Great Sixteen“ е игра на думи и е префразирано от “The Great Gatsby“

По време на уточняването на моменти от дизайна Деница, така се казва рожденичката, ми прати цитат от книгата (забележете!) на английски език, където се говори за бяло облекло на героите, като част от фалшивия им поглед върху чистотата и добродетелта. Така се роди идеята да направя и бели ръкавици.

По принцип те са първото нещо, което бях направила, затова и ги сложих върху тортата, макар че според мен са излишни тук. Именно затова първата снимка е без тях, но ето как изглеждаше цялата торта, когато Дени дойде да си я вземе.

Пожелавам на мен все такива артистични, различни и отворени рожденици, все така да ми се доверяват и аз да получавам все такова изключително удоволствие, правейки тортите за тях!
А на Дени й пожелавам много късмет, много щастие и радост, нека нейните родители се гордеят с нея, защото съм сигурна има защо да са горди с такова прекрасно момиче!

Pin It

Три мишници под една диня – Предизвикателство номер следващия

 

 

Какво да ви кажа, старост не радост - три мишници, три дини - кое колко вече един Господ знае. Тази торта беше замислена като тортата за рождения ден не само на Саша, но и традиционно вече за рождения ден на моето тортено хоби. Обаче този път съвпадна и с поредното Предизвикателство, темата на което е Предмети от бита/Свещи/Посуда/Мебели.

Голямо мислене му ударих за да съчетая всичко това в едно.

Накрая, идеята сякаш от само себе си се появи в главата ми и се визуализира. Исках не само да направя тортата за събитието и тя да отговаря на темата на Предизвикателството, но и да вложа всичко това, което искам да пожелая на Саша. Това и го отразих в предишната публикация .

И сега, когато емоциите се уталожиха, време да раскажа какви съм ги забъркала.:)

Най-напред, разбира се, изпекох блатове и приготвих крем. Няма нужда да описвам рецептите - те могат да бъдат всякакви,подходящи да бъдат облечени с фондан.

Кориците на книгите ги направих предварително за да поизсъхнат и не се огъват крайчетата.
Когато облякох с фондан тортичките-книги, надрасках леко страните с остър инструмент, имитирайки страниците.
После минах отстрани с много разредени с алкохол бежова и кафява боички, които влизат в драскотинките и открояват страничките.

 След това острани мятам една лента, свързваща кориците и оцветявам и надписвам книгата.

 

Сега за свещника...
Направата му е много лесна. Той се състои от четири правоъгълника (може и квадратни да ги направите) и вътре се изрязват под някаква форма дупчици или рисунка, която да пропуска светлина.
Единия правоъгълник е плътен, тъй като ще играе ролята на фон за да може да изпъкне лицевата страна на свещника.
Когато изрежете страните, оставете ги да изсъхнат много хубаво!

Лицевата страна на свещника изобразява феникс. За да го пренеса на парче фондан с точност, изрисувах скица на лист хартия за печене. След това с остър инструмент набодох хартийката по контурите на рисунката, след като го сложих върху фондановия правоъгълник.

Като махнете хартийката, ще видите, че контура на рисунката прекрасно се вижда и може внимателно да го изрежете със скалпел.

Когато страните изсъхнат, боядисайте тази им страна, която ще е от вътрешната страна на свещника и оставете да изсъхнат пак.

Ред е и да съберем пъзела.

За целта направете дъно, като изрежете квадрат от стериопор с подходящия размер. Покрийте го с фондан и боядисайте в нужния цвят.
За да залепнат хубаво всичките детайли, направих гъст айсинг, айсинг-убиец!
После цялото съоръжение сложете върху някакви крачка, може да са четири, може и нещо едно, по-едричко, както при мен.
Боядисвате хубаво отвсякъде и оставяте вече тоя свещник на мира.

Мастилничката е лесна работа, всичко се вижда.
Основата турвате в нещо, подходящо, гърлото и него и оставяте да засъхнат.
После събирате, декорацийки, боичка и аре...

Сори, хора, но тук нищо нямам за обясняване. Нямаше как да снимам, понеже трябваше да нарязвам резките, че изсъхваше много бързо.

Дантелката, обаче, е моята гордост!
Имах си аз разниплетени мотивчета, които така и не приспособих никъде. Ама имам и силиконче... на на нана на!... та турих аз силиконче върху мотивчетата и опаааа - имам си молдове. Хенд мейд отвсякъде! :Р
Ексклузивни молдове, не някаква масовка. А после вече почна забавлението - вАди цветенца, нареждай покривчицата. :)

 Другото вече ви е познато от предишната публикация, но ще покажа тортата от всичките й страни и любимото свещниче, което сега стои кротичко на етажерката. :)

 

 

 




Pin It

“Александра и нейния приказен свят“ - торта, символ, пожелание.

Ето че навъртяхме 12 години - Саша от началото на целия й живот и аз, също от началото на целия й живот. :)
Понеже желанието на Саша да духне свещичките и да резне тортата беше къде-къде по-голямо от това да изслуша какво толкова умно ще й пожелавам за в бъдеще, затова ще го напиша пък тя, дай Боже, да го прочете някога и наистина разбере какво искам да кажа.

Мила, сладка, любима моя дъщеричка, бъди много здрава, щастлива, винаги усмихната и да вървиш смело през годините с високо вдигната глава! С татко ти те обичаме безкрайно много, повече от
 животите ни и бихме дали всичко за да си щастлива!







Идеята за крайната визия на тортата ми се роди постепенно, но винаги съм казвала на Саша, че тя е човекът, който гради съдбата и живота си независимо от това кой какво й казва, затова и реших да го визуализирам по някакъв начин.

 Затова ще кажа пак това, което не успях да кажа преди да разрежем тортата! ;)

Скъпа ми дъщеричка, пожелавам ти сама да пишеш книгата на живота ти, който да бъде изпълнен с приказни, фантастични и незабравими преживявания!

 

 И не, нямам предвид автобиография, както ме попита. :) Имам предвид истинска книга на живота, като всяка минутка, всеки ден да изписваш редичка по редичка вълнуващ разказ. Ако намериш грешка в написаното от теб, не късай страничката, прочети я внимателно още веднъж, намери грешката и се опитай да я поправиш и никога повече да не повтаряш! Нека тази книга бъде изпъстрена с рисунки и картинки, отразяващи видяното от теб по целия свят, нека бъде изпълнена с весели случки и невероятноточувство за хумор. Ако някоя буквичка се размаже от сълзичка, капнала по време на написаното, то това да бъде сълзичка на щастие, а не на тъга и разочарование!

На работното ти място поставих стара кована лампа, която да ти свети по време на писането. И ако ти остане време, забележи, че точно отпред някой стар майстор е изрязал птица Феникс. Знам, че легендата за Феникс ти е позната, затова искам и лампата да ти напомня, че винаги можеш да разправиш криле и да се издигнеш над пепелта, ако случайно решиш, че си паднала и изгоряла в огъня. Нищо и никога не е загубено в нашия живот, освен ако ние самите не мислим така. И затова само ние самите можем да променим съзнанието, мисленето и съдбата си, просто трябва малко вяра, малко сила и много любов! :)

Давам ти цялата си любов за да се опреш на нея винаги, когато имаш нужда от това!

 

Pin It

Торта Възглавница

Едва ли днешната ми публикация представлява някаква супер изненадваща със сложността и дизайна си торта, но вярвам, че може да бъде полезна за много от любителите да направят сами торта за себе си, децата си или за подарък.

Рецепта няма да публикувам, тъй като вътрешността може да бъде всякаква. Моята торта е от кексови блатове и крем с рикота и вишни, а вие можете да направите каквото пожелаете (е, почти), стига да не е много мека и да може да държи форма. Ако кремът не съдържа шоколад, който допълнително укрепва тортата, тогава можете да сложите желатин вътре за да го направите по-стабилен. Блатовете също хубаво да бъдат от по-стабилните, т.к. им предстои дялкане и те трябва да могат да го понесат. :)

Итака...
Най-напред изпекох три дебели квадратни блата. Нарочно ги направих от кексово тесто, защото така те остават сочни без да е необходимо допълнително да се сиропират. Между тях сложих обилно крем и оставих тортата да се отлежи и стегне в хладилника за няколко часа.

Сега започва истинското оформяне на възглавничката. За целта изрежете плавно ъглите и ръбовете на горния блат така, че да се оформята скосявания към средния блат, който трябва да остане по-широк.

Сега същото трябва да направим и от долната страна за да придобие нашата торта вид на истинска пухкава възглавничка. Поставете отгоре картонена подложка, подхванете тортата отдолу под долната подложка и бързо, но внимателно я обърнете с изрязания блат надолу.

Сега изрежете и този блат по същия начин.
Съберете изрезките и ги пасирайте с малко крем до гъста каша, с която да измажете изрязаните места така, че да прикриете крема и да дооформите при нужда до желаната фор
ма.

Измажете горната половинка на тортата с маслен крем и оставете да стегне.

Покрийте горната част с фондан и изрежете внимателно по страните до средата на възглавничката. Оставете в хладилника малко да стегне.

След като фонданът е постегнал, преобърнете тортата пак с помощта на картонената подложка. Измажете горната част с маслен крем и оставете в хладилника за малко, докато разточвате фондана за покриване на другата половинка.

Ето че основата е готова. Не е ли същинска възглавничка?
Вече може да я оформите както пожелаете, да добавите джобчета, копчета или връзки, да разрисувате или да оформите вафлички, както бях направила на тази моя доста по-стара тортичка.

Аз ще ви покажа как оформих плетената “възглавничка“.
Съществуват доста релефни листа, които имитират плетка, плат или шарка. Може да използвате тях или каквото друго ви хрумне. Моята плетка е автентична, тоест бях изплела квадрат, от който си направих силиконова отливка.
Оформих горната половинка с фондан, който разточих върху моята отливка и го боядисах в желания от мен цвят.

Отгоре сложих основната подложка, предварително покрита с фондан.
Боядисаната повърхност на тортата е влажна и лесно залепна към подложката.

Преобърнах тортата и покрих и другата половинка с “оплетен“ фондан.
Боядисах и сложих копчета отстрани.

И тъй като възглавничката беше предназначена за две пухкави сладурчета, настаних ги удобно да си се гушкат на топличко. :)

Pin It