Ако случайно ви се правят ръкавици от фондан

 ...но се чудите дали ги правите или не, ще ви кажа – направете си. Първо, защото ще сте отметнали тази точка; второ, защото можете да подхвърлите в случаен разговор “вчера съм правила ръкавици от фондан, нищо особено не е“; трето, можете дори и да не ги изхвърлите, а да сложите върху някоя торта, стига да имате подходяща причина за това; четвърто – наистина нищо особено не е.
Ще ви покажа как бързичко (сравнително) съм направила тези ръкавици.

Когато реших, че ще трябва да правя ръкавици, започнах да действам, както може би повечето щяха да действат – разкроих два отделни детайла за една ръкавица. След това се заех да залепвам ръбчетата, да подпъхвам салфетки за обем и по-натурална визия, докато детайлите съхнат. Да, ама не. Тъкмо залепя едното пръстче,а то цялото стои плоско, слагам тъничко ролце от салфетка, а границите са се разлепили. Хааайде от начало цялата работа. А пръстите са 5!!! (обичам удивителни!!!) Добре, че са само толкова, биха казали оптимистите. Аз съм оптимист и тъпо и упорито продължих това действие с останалите. До края на цялата работа те бяха вече доста са се втвърдили, тук-там посплескали и като цяло доста демотивиращо занимание, ще ви кажа аз.
Обаче, аз че съм оптимист, оптимист съм, ама съм мързелив оптимист. И докато мисех как да си облегча работата и най-вече да я ускоря, идеята почука отнякъде и се оказа успешна. С удоволствие ще я споделя и с вас. :)

Разточете фондана доста дебеличко, приблизително 0.5 см и изрежете очертания на ръката от шаблон. Аз изрязох само с четири пръста (не защото имам нещо против петия, не и при този вариант на направата, просто ще го добавя отделно), но вие можете да изрежете направо цялата.

Сега минете по изрязаната граница с пръстите си и леко ги притиснете и посмачкайте.

С подходящ инструмент първо направете “шев“ по ръба на ръкавицата, а след това имитирайте миниатюрни гънчици.

Сега пак с ръцете леко посмачкайте местата в ръкавицата, където тя би се посмачкала, ако наистина се ползваше.

Сега направете същите действия с палчето и го залепете от вътрешната страна на ръкавицата, придавайки по-естествен вид на “позата“.

Сега е моментът и за маншетата, която ще се скрои от вече тънко разточен фондан за да образува по-натурален вид ръкавицата.

Украсете, ако необходимо и както желаете. Моите ръкавици бяха предназначени за тази торта, а ръкавиците съм гледала от истински такива от онова време и само от снимка, за съжаление. Затова украсих моите с мънистенца от айсинг и покрих след изсъхването цялата ръкавица в бели и бежови перлени нюанси с течни и сухи боички.

Ето че чифт ръкавици е готов и те могат приемат съдбата си така, както вие решите. :)

 

Pin It

Мечтата в захар.

                                                Живял някога прекрасен султан.

                                    Той имал мъжествен профил, лъскави дрехи и стройно тяло....

                                   ...а също така любима дървена жаба, защото уважавал фън шуй!

                                             
                                              
                                   И обикнал той прекрасна девойка и поискал ръката и...

 

 

И заживели те в любов и съгласие.

Нашия султан бил щастливец, прекрасната му съпруга всяка вечер коленичила пред него за да измие краката му с нежност и сапунени мехури от тежък султански труд.

 

 

 

Както разбирате, това е само приказка,защото действителността е малко различна! ;)

Султанът не бил султан, а младеж, който откакто се оженил, действитлно имал мечта прекрасната му жена да му измие поне веднъж краката, както правели на султаните. :)

Но тъй като не са живели твърде дълго заедно все още за да се види дали жертвата си заслужава, прекрасната му съпруга просто е въплътила мечтата му в захар.

Сладка една такава мечта се получи. Сега може не просто да си я представя, но и да се облизва. :)

 

 

 

Pin It

Папкай, миличък, папкай! в 5-то ми Предизвикателството.

Гледам, позабавила съм се с публикациите. И не че не е имало събития за отразяване и торти за показване, но явно говорително-писателския ми чарк се беше разхлабил. С само говорителския не е имало проблем по принцип, но синхронизирането с писането почна да куца... Ама лека-полека всичко си дойде по местата.

Днешната торта е посветена на всички майки със злояди деца. :D Освен това, тя е част от поредното ми Предизвикателство, чийто номер се напрягам да се сетя. В заглавието ще го напиша, като си сверя участията. :)
Това Предизвикателство е посветено на храна. Всичко, за което се сещате, което би могло да бъде храна или свързано с нея, може да участва под формата на торта в това Предизвикателство.
Първата ми мисъл беше да направя някаква разкошна ваза с мноого плодове, които после ще ми украсяват кухнята, но после се отказах. Искаше ми се да направя нещо забавно, с история, а не просто буквално да пресъздам храната чрез тортата.

Такава вече съм правила и не ми се искаше да бъда банална. Ето такова сиренце с грозде съм пратила на моя татко за рождения му ден. Той така грижливо е сложил гроздето в една ваза и толкова много му се е радвал, че съжалих, че пратих самоедна чепка. Но тортата трябваше да пътува едно денонощие с влака и трябваше да е компактна.

 Да се върнем на днешната торта.

Мислейки за това каква да бъде тортата, аз изведнъж се сетих за картинката, която наблюдавам почти всеки ден. Е, дъщеря ми направи забележка, че обичала броколите, но не и картофите с морковите, демек подходила буквално  към видяното. Сина ми пък като видял фигурката, каза “Горкия човек, той е гладен, кога ще обядва?“, поглеждайки към готовата вече чинийка с храната за “горкия“ човек. :))) Таааа, темата за тортата буквално ми изплу пред очите. :)

Тя е ясна и проста, нищо не се нуждае от повече обяснения, освен да дам малко картинки от процеса.

                              А ето как се създаваше и малкия, горкия човечец. :)))

                                        Ето го пред чинията с “любимите“ му храни.

Самата торта не беше голяма. В следващата публикация ще ви споделя и рецептата й. Дано си заслужава де. :))) Засега стои неразрязана, но утре и този късмет ще я сполети. Тогава вече ще мога да кажа дали е толкова вкусна, колкото ми изглежда и колкото се надявам тя да бъде.

А ето така изглежда тя в композиция с малък злояд разбойник. :)

Pin It

Fashion performance cake в моето четвърто Предизвикателство.

Ето че дойде и поредното Предизвикателство, чиято тема е Мода/Fashion. Винаги чакам с голямо нетърпение това, смея да го нарека, Събитие. Някак си свободата на действията, полета на фантазията и работа в определна тема те кара да насочиш много енергия да постигнеш добър резултат. Доколко се получава това е друг въпрос, защото след като приключиш всичко, наредиш, снимаш и седнеш да погледнеш на работата си леко отстрани и си казваш "Ех, защо го направих така, иначе би станало по-добре?", но... момента си е отишъл и каквото си направил, това е. Правиш си изводите и продължаваш напред.

Много неща исках да направя и по много различни начини и интерпретации. Но в крайна сметка това е то, което реализирах, въпреки още много останали идеи. Но яще ги запазя за следващата подходяща възможност. :)
Идеята на тази торта ми дойде от така наречени модни пърформанси, които са характерни с по-различен поглед върху това, което представят. Било то гротескни облекла или дори липса на такива, пози или грим, идеята е да се шокира зрителя. Е, вие едва ли ще се шокирате, може би някой друг път. :)

Първото, с което се захванах, бяха фигурките. Ще ги представя по реда, в който съм ги правила, за да видите как човек се развива дори в рамките на две седмици, стига да се захване да прави нещо с тази цел. Определно последната фигурка е по-добра от първите две и напредъка е видим. Чак стоят много различно и не се връзват много много. Но нямах време да преработя първите две фигурки за да си пасват и това много ме дразни.


Ето тази фигурка започнах да изработвам най-напред. Краката са твърде тънки и непропорционални.

Втората фигурка благодарение на роклята си е претърпяла две, а може би дори и три удължавания на краката. Има и подобрение при моделиране на лицето.

Третата фигурка смятам за най-доброто си попадение досега. Подчертавам, досега. Следващите мисля да са още по-добри. :)))
Има неточности в областта на гърдите, както вероятно, и на други места, но все пак нескромно съм доволна от себе си.

Сега за тортите. Рецепти ням нужда да ви споделям, мисля, че абсолютна всяка торта може да бъде направена за целта. Единствено изправената торта няма никакъв крем, освен масления за под фондан. Всичките торти са направени с вече много любим моя шоколадов блат, който подробно е описала Миленка в блога си, а крем може да бъде всякакъв. Блатовете са достатъчно сочни и не се нуждаят от сиропиране.

Много се забавлявах, рисувайки едната торта. Ама много! :)
Първо покрих всичките торти с бял фондан и хайде мажи с черното отгоре. :)
Та... продължавам с рисуваната. Първо нанесох с четка водка по повърхността на фондана. След това вече покривах с много размита (пак с водка) черна боя за въздушна четка. Тя е по-течна и по-лесно се разнася. След това с чиста четка все едно изтривах черното, образувайки петна и широки линии.

А когато повърхостта поизсъхна, започнах вече истинско рисуване. Първо изобщо не знаех какво ще рисувам и как, но някакси от само себе си стана това, което се вижда. С бяла, черна, този път гелова, бои и тънка четка подчертавах водещите линии. Най-накрая отгоре, на цсичкото това, което се вижда, на напълно изсъхнала повърхност изтръсках едно хубаво четка със златна боя. Стана много яко, но ще трябва да ми повярвате, защото един Господ знае защо не снимах отблизо. :) Впрочем на общия план на тортата като че ли се вижда.

За оформление на другата торта, тази с топчестите балони, използвах половинки на стериопорените топчета различни размери, върху които оставих да съхне фондан. Стана доста ефектничко и определно ще използвам този ефект още неведнъж! ;)

И накрая стана, каквото стана.

Дами и господа, пърформанс. :)

Pin It

Полузакъсняло валентинско сърце.

  Идеята да споделя с вас това елементарно, но доста ефектно решение ме връхлетя отдавна, но до там. :) Поразмина се малко с времето, някак си не можаха да се срещнат по-рано и идеята си надигна гордо главата и си плю на петите. Ама времето реши, че не може току така да изпусне шанса да се покаже пред света като нещо креативно и оригинално, дръпна идеята в почти последен момент за плитката. Почти като влюбен петокласник. :)

Та... след странното встъпление (или как там се казва началото на книгата... почес-почес) ви предлагам или да си вземете малко захарно тесто, което може да е готово, но задължително с тайлоза за по-бързо изсъхване и по-добра здравина или си забъркайте такова.
Можете да се възползвате от рецептата на Нелка, а тя е следнaтa:

1 с.л. желатин
3 с.л. вода
2 с.л. лимонов сок
1 ч.л. глюкоза
прибл. 500 г пудра захар

Но трябва доста бързо да работите с това тестото, тъй като то изсъхва и има вероятност да се напука.

И така, ще направим малка сладка кутийка, в която да сложите великодушно ключа от вашето сърце. Ако прецените, можете да направите две, като във втората кутийка  предложете на любимия да сложия неговия ключ... от банковата му сметка. :)))
За целта пригответе си тесто, точилка, формички за курабийки под формата на сърце, но може и всякаква друга форма, разбира се, релефна точилка , ако имате, или нещо, върху което можете да разточите тесттоо за да придобие отпечатък.

Изберете варианта, при който ще разточите фондана за да придобие харесания от вас релеф: с точилка

или релефен картон, който може да намерите по щандове за опаковки.

Изрежете от вече разточения с релеф фондан две сърца с формичка в избрания от вас размер.
Това ще са дъно и капаче на нашата кутийка.

Също така изрежете правоъгълник с височина около 2-3 см или колкото искате да ви е висока
кутийката. Дължината му трябва да съответства на обиколката на дъното или малко
по-малка.

Навлажнете леко ръбовете на правоъгълника и внимателно поставете върху едното сърце, повтаряки контурите му. Оставете да позасъхне.

Междувременно може да направите буквички, които ще сложим върху капачето. Те не са задължителни, както впрочем нищо тук не е . :))) Може да сложите само сърце, едно или повече, може да направите панделка или пък да не правите нищо, а да оставите изчистено или елегантно.

Все пак поводите да направите подобна кутийка са много, както и евентуалните получатели могат да бъдат с различни вкусове, които вие би трябвало  да предусетите. :) Но ние сега правим валентинка, така че кичът от сорта  I love you тъкмо е на мястото. :)

Пригответе боички, ако желаете да поиграете с цветовете. Ако ли не, само блясък също ще свърши чудна работа.

Вземете я малката кутийка, сложете вътре малко обич, малко нежност и малко шоколад, поднесете я на любимия си човек за да отнесе той със себе си малкото късче от вашето сърце. :)

Pin It