Мемоарите на една гейша или Тортеното предизвикателство 3.

Да не сте помислили, че аз съм въпросната гейша? Дай боже всекиму, разбира се, но не съм аз. :) Така си кръстих тортата, която направих за предизвикателството с тема "Книги". Още откакто разбрах, че следващото предизвикателство ще бъде насрочено за октомври, почнах да се боря със зъби и клавиатура да прокарам тази тема. Октомври месец е много плодотворен на рождени дни около мен. Най-важния ден на месеца за мен всъщност се пада на предпоследния такъв - тогава е родена дъщеря ми Саша. Когато се разбра, че Предизвикателството ще е насрочено за октомври, много се зарадвах, защото бях решила да направя торта по мотиви на нейните любими книги - фентъзита. Да ама не. Тази година дъщеря ми реши партито за рождения й ден да бъде посветено на велик древнобългарски празник Хелоуин. Надявам се, разбира те иронията ми. Хелоуин - Хелоуин, каквото поръчано, такова направено, но за това  в друга публикация. Другия вариант, който идеално подхождаше на темата, беше да направя торта за една от най-добрите приятелки на Саша, едно мило, нежно и добро момиче на име Яни. Тя учи в японска паралелка и веднага ми изникна пред очите това, което в крайна сметка виждате.
Изчетох много интересни неща, свързани с облеклото, прическите и аксесоарите на гейшите. Научих много интересни неща, за които не съм и подозирала. Знаехте ли например, че начинаещите гейши, майко, не слагат червило върху горната си устна през първата си година? Много интересни традиции имат японците и едва ли ние ще разберем цялото тайнство на тредициите им и почитание, които те изпитват към гейшите.

Обичам всичко в тази торта, от избеленото й личице до върха на чадърчето, обичам това което се получи и дори това, което й се случи, защото ще го помня цял живот. Цялата ми енергия, безсънните нощи и невероятното желание да направя прекрасна торта за Яни бяха разбити в буквален и преносен смисъл, достигайки крайната си цел под формата на една купчина. Дали дупките по пътя, дали височината на тортата и тежестта на фигурката, дали прекалено омекнали от дългото декориране самите етажи, дали съвокупността от всичките или няколко тези фактора , но факт е, че заварих прекрасната ми торта (нали за мъртвия или добро или нищо, затова така нескромно се изказвам ;)) обърната в багажника на колата. :( Освен да седна и да ревна като малко дете, друго не ми дойде на акъла. Получих задължителната, но не търсената доза внимание, уверение, че всичко е наред и "все пак, нали е торта та ще се изяде", но нищо не можа да ме успокои дни наред, след като се сещах за зловещата гледка в багажника. Да забравим лошото, по-бързо искам да го изтрия от съзнанието, и да преминем към техническата част.

Всъщност, преди да ви покажа как съм направила тортата, искам още веднъж да пожелая на Яничка прекрасно, незабравимо и ярко детство! Много емоции, усмивки, приключения и пътешествия, като една от задължителните дестинации да бъде прекрасната страна Япония.

Ами, хайде сега към техническата част на историята. :)

Най-напред направих лицето, което монтирах върху раменете. За лепило използвам белтъчена глазура,която, когато изсъхне, държи много здраво. Ще ви открия секрет, лицето моделирам, оформяйки дребните черти с четка за рисуване. По този начин много лесно се работи без да се оставят следи от пръстите. Оставих да съхне за няколко дни.

Реших да се пробвам и да направя вита торта с еклери. Валерия (слагам линк към нейните снимки, защото тази жена няма сайт за жалост на целокупния български народ) ме увери колко лесно, вкусно и устойчиво е като направиш вита. За вкусното й повярвах, за другото реших да проверя.

Използвах готови блатове, готови еклери срязани на две с мушната вътре вишничка от градината на свекъра. Кремовете са ганаш, а за другия ще кажа по-подробно. Разбих  маскарпоне с извара, пудра захар и малко кисело мляко. Отделно направих според инструкциите десертен крем Jogo  праскова на Dr. Oetker. Съединих компонентите и се получи пухкав и нежен крем. С този крем измазвах блатове, към които слагах еклерите, другите слойове са с ганаш.  Изпреварвайки, ще кажа, че вкусът беше божествен! Обаче кремът от маскарпоне не беше достатъчно плътен за да стои вертикално и се наложи да му добавя желатин. Ще ви излъжа, ако кажа, че ми беше много лесно. Блатовете, кремовете, еклерите, всичко беше решило да си ходи и не ми стигаха ръцете да ги хващам за ушите. Нещо не е мой тип торта това...

  

След като навих все пак две торти всяка с височина около 12 см, сложих ги една върху друга, подсилвайки конструкцията с дървени шишове. По принцип исках да са с един диаметър, обаче не ми излизаше сметката с нужните парчета, затова направих долната торта по-широка.

  

Сложих върху цялата конструкция главата и облякох с кимоно, което изрисувах с паунови пера :)

За чадърчето изрязох кръгче от картон, което направих на плитък конус, а отгоре оставих да съхне кръгче от фондан. Отдолу залепих клечки за зъби, а отгоре изрисувах сакура и йероглиф с пожелание за късмет.
Пожелавам късмет и на вас и благодаря, че наминахте! :)

      

А тук може да прегледате темата за Предизвикателството с невероятни работи на другите момичета.

Pin It