reklama

сряда, 30 ноември 2011 г.

Захарна обувка за Пепеляшка.



За съжаление в моите възможности е само това – една обувчица от фондан да ви предложа. Но да се надяваме, че и това е нещо. Едва ли бихте могли да подарите на приятелка чифт обувки, макар че пожелавам на всеки възможности за подобни жестове, но и захарна имитация е доста добър вариант за подарък. :)
 Ще видите, че няма нищо сложно и страшно. Само трябва да се въоръжите с малко време, фантазия и да не забравим и фондан.


Първото, което трябва да се направи, е подметката. Тя трябва да е направена от здраво тесто и добре изсъхнала, тъй като ще е основа за цялата обувка.
По принцип, може да се ползва и фондан, смесен с тайлоза (специална прах за подсилване и здравина на фондана), но аз предпочитам за самата основа да забъркам тесто, известно в беге-мамския форум като "тестото на Нелка".
Дозата, която се получава, е достатъчна тъкмо за една подметка и токче, което също така трябва да е здраво и добре изсъхнало.

И така:
разтворете в 3 супени лъжици вода една супена лъжица желатин. Изчакайте да набъбне, добавете още 2 с.л. вода и оставете да се разтвори хубаво на водна баня. След това добавете и една чаена лъжица глюкоза, за да може леко да се отпусне и тя. Или предварително леко загрейте в микровълновата. Смесете получената течност с около 300-400 грама пудра захар. По-добре не слагайте много, добавяйте захарта по малко, за да не се получи една твърда и ронлива буца. В момента, в който спре да лепне за ръцете, тестото е готово.
Хубаво е да се използва веднага и бързо, защото изсъхва и напуква за кратко време. Поне при мен така се получава. Нелка твори фантастични неща от това тесто, но според мен тя самата е от тесто, различно от нашето, затова не бих могла да предположа дори как й се получават подобни чудеса.

Изрежете от картон един шаблон под формата на стелка. Аз забравих да снимам, но вие се досещате как би могла да изглежда една картонена стелка. :) Поставете я върху не много тънко разточено тесто и изрежете същата от него.
 Има два варианта за съхнене. И двата се виждат на снимката - върху картонен триъгълник или, ако имате, някаква обувка с отворена подметка. Втория, разбира се, е много по-лесен и достоверен, но и двата варианта съм използвала, така че няма значение какво ще изберете вие.
Оформете и токче според вашето виждане за модела. Може вътре да пъхнете и едно дървено шишче за по-голяма здравина.
Всичко това желателно да съхне поне два дни, за да може да се работи спокойно и без притеснения, че всичко ще се счупи.








 
След като подметката и тока са добре изсъхнали, трябва да ги облечем за да придадем по-автентичен вид, а и да скрием пукнатините.;)
Най-напред изрязох "стелка" от оранжевия фондан и залепих отдолу. Оставих да поизсъхне върху една кърпа, сложена на основата, където съхнеше самата подметка.
после облякох и отгоре подметката. На носа на бъдещата обувка сложих парче фондан и го оформих като връхче. Така хем ще е по-стабилно, хем по-добре е залепне фондана към основата.








По принцип аз не ползвам готови шаблони за моите обувки и смятам, че няма кой знае каква нужда от тях, освен ако не смятате да правите масово производство от еднакви обувки.
Измислям приблизително какъв модел ще правя, рисувам го схематично на един лист за да преценя какви детайли и от какъв цвят фондан (евентуално) ще ми трябват.
Така изрязох този елемент, който ще е на върха на фондановата обувка. Имайте предвид, че винаги може да изрежете излишното, докато, ако детайла стане малък, ще се наложи да разточвате наново фондана. Тъй че не се притеснявайте да изрежете на око детайл, който смятате да сложите. Наложете го върху мястото, за което е предназначен и, ако се наложете, направете корекции преди да залепите към обувката. За да залепите единия елемент към другия навлажнете леко с мокра четка местата на съединенито. Имайте предвид, че не трябва да е много мокро, защото всичко ще се хлъзга само, достатъчно да е леко влажно.
Тъй като на носа сложихме и парче фондан за по-добра стабилност, залепвайки отгоре вашия детайл за върха на обувката, може по-смело да оформите самия връх направо притискайки с пръстите към помощното парче. То няма да е изсъхнало напълно и вие лесно ще придадете желаната форма, дали ще е остра или закръглена, това е вече дело на вашата фантазия.
Облечете с фондан и токчето на обувката, като постегне малко фондана, залепете тока към подметката. За по-голяма здравина аз използвам белтъчена глазура за слепване, тя е по-гъста, по-бързо съхне и по-сигурно става закрепването. Имам готова суха смес, която е достатъчно да се разреди с малко вода до нужната консистенция.


Сега е редът на петата. Тъй като всяка обувка има и вътрешна подплата, ще направим един и същия детайл в два цвята - за вътрешната и външната част. Залепваме едно към друго пак посредствмо леко навлажняване и притискаме по ръба със специален инструмент за да направим шев. Ако нямате такъв инструмент, може да минете внимателно с дървено шишче или клечка за зъби. В този случай трябва да се стараете да е равномерно и да не продупчите силно фондана.


Оформете внимателно петата. Ако фондана ви е прекалено мек и не държи форма, сложете сгънати салфетки или мека кърпа за да подпрете детайлите до пълното им изсъхване.
Аз ползвам фондан смесен с тайлоза, която бях поръчала от ebay. Тя доста добре втвърдява фондана и в случая с тази обувка въобще не ми се е наложило много да се старая за да изсъхнат детайлите.


Сега да спретнем допълнителни детайли по обувката. Тук пак може да се развихрите.
Няма нужда от особени обяснения, всичко се вижда по снимките. Изрязох, оформих и залепих елементи за връзки и декоративни такива, като за целта използвах къдрава ножица и накрайник за пош за мънички дупчици.







Идва ред и на връзките. За целта изрязох една дълга лента, която разделих на 6 равномерни части. Тук са 5 на снимката, но в хода на работа видях, че ми трябват 6. Всяко парче сгънете леко по дължината за да заприличат на меки ленти.







Тук се вижда редът, който спазвах, слагайки лентички-връзки. В началото сложх всичко, което минава отдолу, а след това и горните парчета.















За накрая и разкош направих и панделка, която сложих най-отгоре на обувката.
Забелязвам, че забравих да снимам самата панделка завършена, но вие се досещате, че това мъничко парче лентичка минава по средата на панделка, имитирайки възел.












 И така, връзките са вързани, остава само малко да лъснем обувката. Аз сложих три цвята перлен дъст за да придобие повърхността преливащ от цветове ефект. Малко оранжев матов дъст по вътрешната част на обувката и шикозен шев цвят бордо, който михан с тънка четка отгоре дупчиците.
















А ето и самата торта, за която гласих тази обувка от фондан. Имах намерение да пресъздам ретро атмосферата, затова и модела на обувката и самата торта носят винтидж дух. Смятам, че успях да постигна ефекта и адски си харесвам тортата. Цветята са магнолии, които правех за първи път. Има какво да се уча по изработването на цветя, но пък да взема да направя майстор клас по направа на обувки от фондан, току виж съм събрала пари да посетя курс на Рон Бен Израел. :)))



За доказателство, че си имам вече колекция от захарни обувки ( е, някои седят на нечий рафт, а някои претърпяха поражение от ръка на една водеща) и мога да се заема с преподаването, прилагам снимков материал.






Е, всъщност колекцията не е от най-богатите, но с желание и фондан ще я обогатим! :))) Същото пожелавам и на вас! :)
Pin It

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Честит 11 рожден ден, Саша! Честита ми втора година от тортоправенето!

И така, моето момиче стана на 11 години. Колкото и да не ми се вярва, но детето ми расте, при това не бих казала, че бавно. И въпреки че това абсолютно сигурно означава, че и аз не оставам вечно млада, чувствам се безкрайно щастлива. Пожелавам си да наблюдавам как пораства и се развива малката ми голяма дъщеря много, много години. Надявам се тя да е щастлива във всеки един момент от живота си, надявам се да разбере, че всичко, което постига, зависи  само от нея, нека тя гледа с позитивизъм на живота и с всяка спънчица по пътя й да успява да изнесе поука и да се изкачи още по-нагоре в развитието си! Бъди здрава, весела и винаги усмихната, миличка моя Сашунка! Обичам те с цялото си сърце! :) 

И тъй като блогът ми все пак е посветен на хобитата, бих искала да си честитя не само празника на дъщеричката ми, но и първата годишнина от  така нареченото Тортоправене. Без учудване и съвсем философски отбелязвам, че и това мое "дете" се разрасна някак незабележимо за мен. Няма да се повтарям и да се разказвам как се започна всичко, можете да го прочетете тук, но честно трябва да призная, че по никакъв начин не съм предполагала, че толкова сериозно ще се захвана с тортите, а по-точно с тяхното декориране. Защото аз правя торти за да ги декорирам, а не обратното. :)

И така, за подобен тържествен случай, означаващ две важни неща за мен, който, подозирам, ще се случва всяка година на тази дата, трябваше да направя нещо грандиозно. Е, според моите време, сили и възможности,разбира се. Саша е родена ден преди Хелоуин и сега твърдо заяви, че иска цялото парти,както и тортата, да бъдат посветени на Хелоуин. Какво да се правим, ще стъкмяваме Хелоуин...

Отдавна бях хвърлила око на една стойка, която притежава Валерия (за много от вас ви е пределно ясно, че няма нещо, свързано с тортите, което да няма при Вал :) ) и която както винаги е била така добре да ми я преотстъпи. Въпросната стойка представлява три нива с леко изкривени тръби между тях, благодарение на което се получава много интересен ефект на крива торта. Тук тортата е още недовършена и се вижда самата стойка. Освен това се вижда и голямата жертва на моето семейство, което често е принудено да се храни с готова храна, но този път моята наглост да изпразня целия хладилник за да се побере тортата ги е принудило това да се случи четири поредни дни.



Всичко останало беше много лесно правиш 3 торти, няколко умрели изрода и хелоуинската торта е налице. :)))
Първия етаж беше еклерова торта с лимонов крем и ганаш, втория и третия - Медовик , обаче със замразени вишни. Горещо ви препоръчвам да опитате и по този начин, стана страхотно!












Остава само да спомена, че партито беше страхотно, децата щастливи, родители тоже. :) Времето се случи страхотно за градинско парти и поналазихме тревата, стана малко като селска вечеринка, но готина. :)




Някои бяха прекалили с шоколадов фонтан.:)


Малко backstage снимки. :) Саша държи фона, на който снимах тортата.


За нас остана много по-малко от това тук.




И накрая да се похваля с репортаж на BBT, в който е снимана тортата. :)

http://www.bbt.tv/sutrin_s_bbt#video_9060
Pin It

неделя, 6 ноември 2011 г.

Мемоарите на една гейша или Тортеното предизвикателство 3.





Да не сте помислили, че аз съм въпросната гейша? Дай боже всекиму, разбира се, но не съм аз. :) Така си кръстих тортата, която направих за предизвикателството с тема "Книги". Още откакто разбрах, че следващото предизвикателство ще бъде насрочено за октомври, почнах да се боря със зъби и клавиатура да прокарам тази тема. Октомври месец е много плодотворен на рождени дни около мен. Най-важния ден на месеца за мен всъщност се пада на предпоследния такъв - тогава е родена дъщеря ми Саша. Когато се разбра, че Предизвикателството ще е насрочено за октомври, много се зарадвах, защото бях решила да направя торта по мотиви на нейните любими книги - фентъзита. Да ама не. Тази година дъщеря ми реши партито за рождения й ден да бъде посветено на велик древнобългарски празник Хелоуин. Надявам се, разбира те иронията ми. Хелоуин - Хелоуин, каквото поръчано, такова направено, но за това  в друга публикация. Другия вариант, който идеално подхождаше на темата, беше да направя торта за една от най-добрите приятелки на Саша, едно мило, нежно и добро момиче на име Яни. Тя учи в японска паралелка и веднага ми изникна пред очите това, което в крайна сметка виждате.
Изчетох много интересни неща, свързани с облеклото, прическите и аксесоарите на гейшите. Научих много интересни неща, за които не съм и подозирала. Знаехте ли например, че начинаещите гейши, майко, не слагат червило върху горната си устна през първата си година? Много интересни традиции имат японците и едва ли ние ще разберем цялото тайнство на тредициите им и почитание, които те изпитват към гейшите.





Обичам всичко в тази торта, от избеленото й личице до върха на чадърчето, обичам това което се получи и дори това, което й се случи, защото ще го помня цял живот. Цялата ми енергия, безсънните нощи и невероятното желание да направя прекрасна торта за Яни бяха разбити в буквален и преносен смисъл, достигайки крайната си цел под формата на една купчина. Дали дупките по пътя, дали височината на тортата и тежестта на фигурката, дали прекалено омекнали от дългото декориране самите етажи, дали съвокупността от всичките или няколко тези фактора , но факт е, че заварих прекрасната ми торта (нали за мъртвия или добро или нищо, затова така нескромно се изказвам ;)) обърната в багажника на колата. :( Освен да седна и да ревна като малко дете, друго не ми дойде на акъла. Получих задължителната, но не търсената доза внимание, уверение, че всичко е наред и "все пак, нали е торта та ще се изяде", но нищо не можа да ме успокои дни наред, след като се сещах за зловещата гледка в багажника. Да забравим лошото, по-бързо искам да го изтрия от съзнанието, и да преминем към техническата част.

Всъщност, преди да ви покажа как съм направила тортата, искам още веднъж да пожелая на Яничка прекрасно, незабравимо и ярко детство! Много емоции, усмивки, приключения и пътешествия, като една от задължителните дестинации да бъде прекрасната страна Япония.

Ами, хайде сега към техническата част на историята. :)




Най-напред направих лицето, което монтирах върху раменете. За лепило използвам белтъчена глазура,която, когато изсъхне, държи много здраво. Ще ви открия секрет, лицето моделирам, оформяйки дребните черти с четка за рисуване. По този начин много лесно се работи без да се оставят следи от пръстите. Оставих да съхне за няколко дни.



Реших да се пробвам и да направя вита торта с еклери. Валерия (слагам линк към нейните снимки, защото тази жена няма сайт за жалост на целокупния български народ) ме увери колко лесно, вкусно и устойчиво е като направиш вита. За вкусното й повярвах, за другото реших да проверя.

Използвах готови блатове, готови еклери срязани на две с мушната вътре вишничка от градината на свекъра. Кремовете са ганаш, а за другия ще кажа по-подробно. Разбих  маскарпоне с извара, пудра захар и малко кисело мляко. Отделно направих според инструкциите десертен крем Jogo  праскова на Dr. Oetker. Съединих компонентите и се получи пухкав и нежен крем. С този крем измазвах блатове, към които слагах еклерите, другите слойове са с ганаш.  Изпреварвайки, ще кажа, че вкусът беше божествен! Обаче кремът от маскарпоне не беше достатъчно плътен за да стои вертикално и се наложи да му добавя желатин. Ще ви излъжа, ако кажа, че ми беше много лесно. Блатовете, кремовете, еклерите, всичко беше решило да си ходи и не ми стигаха ръцете да ги хващам за ушите. Нещо не е мой тип торта това...



След като навих все пак две торти всяка с височина около 12 см, сложих ги една върху друга, подсилвайки конструкцията с дървени шишове. По принцип исках да са с един диаметър, обаче не ми излизаше сметката с нужните парчета, затова направих долната торта по-широка.








  






Сложих върху цялата конструкция главата и облякох с кимоно, което изрисувах с паунови пера :)



За чадърчето изрязох кръгче от картон, което направих на плитък конус, а отгоре оставих да съхне кръгче от фондан. Отдолу залепих клечки за зъби, а отгоре изрисувах сакура и йероглиф с пожелание за късмет.
Пожелавам късмет и на вас и благодаря, че наминахте! :)


      















А тук може да прегледате темата за Предизвикателството с невероятни работи на другите момичета.


Pin It