reklama

вторник, 19 април 2011 г.

Я дарю тебе мою Кубу!

С днем рождения, мой дорогой папочка! Я не буду сейчас говорить высокопарных слов, хочу только, чтоб ты был здоров и полон сил еще много, много лет!
Я долго думала чего бы тебе такого подарить, для меня всегда это было нелегким вопросом. Ведь можно же какую-нибудь классную пижаму или свитер, в конце концов, приподнести, но не то это, не то. Если кто-нибудь достоен чего-нибудь удивительного на свой день рождения, то это ты, мой дорогой папочка!
И я придумала, я подарю тебе мою Кубу! Почему Кубу и почему мою? Да потому что с нее все началось в моей жизни. Поэтому я дарю тебе мои воспоминания. Нет, это не будут фотографии или видеокассета. Это будут мои воспоминания, обвернутые терпким вкусом кубинского рома и манящим ароматом шоколада, запечатанные на сахаре,  как это уже повелось у меня.


Ты наверное не догадываешься, но все мои детские воспоминания начинаются с Кубы. Все, что я помню как самое раннее, начинается в "хардыне", огромном дворе нашего ФOKСА (я только сейчас узнала, что так на самом деле называется то, что я всегда именовала просто фокс), который казался мне необъятным. Там появились мои первые друзья, переживания, успехи и неудачи. Там я бегала за забор, чтоб купить себе "эладо" или ледяных кубиков, там же впервые научилась плавать. Помню как забыла про время и загулялась с разношерстной компанией между огромными вентиляторами, прибежала Олеся и на быструю руку научила меня одной песенке, чтоб вы с мамой не ругались на меня за опоздание. Помнишь "Мамочка, мамочка, нет милее тебя - ты мое солнышко, ты моя любовь!"? Конечно помнишь, как помнишь и "Папочка, папочка, нет роднее тебя - тыыы мооой солнышко, тыы мой любов!" :) Не могла же я тебя оставить без песни, Олеся меня только одному тексту научила. Олеся... Олеське тоже песню спеть надо, она ведь так самоотверженно бросилась искать меня, чтоб предупредить за назревающую бурю, надо ей отплатиться за это - "Олесечка, Олесечка, нет роднее тебя - ты мое солнышко, ты моя любовь!" Ну все, вроде пронесло. :)
Я даже и не знаю все ли, что я помню, мои настоящие воспоминания или я их себе нарисовала из ваших рассказов и огромного количества слайдов и фотографий, которые я просматривала столько раз, но не забуду никогда как мама неслась по океану к берегу, высоко запрокидывая ноги, чтобы унести их побыстрее от "дорожного знака", который ей померещился на дне океана и который оказался электрическим скатом. Не забуду и твои подводно-охотнические приключения, когда ты решил поохотиться на "том острове", а "остров" тоже оказался скатом. Ну и скоты, извините, эти скаты. :) А Олесину ужаленную морским корабликом руку и мою гордость - морскую звезду, которую я уперла от кого-то разве могу я забыть? Вобщем, все те экзотические события, которые всякий уважающий себя путешественник должен пережить, продолжают жить в моем сознании.

А карнавал! Божееее, какое невероятный праздник! Огни, музыка, танцующие красавицы на каросах и женщина-паук. Как же я тогда удивлялась. Надо же - женщина-паук. Куча народу набилась в какой-то барак посмотреть на ето чудо природы, а она безмятежно вертит головой и шевелит мохнатыми ножками. Это сейчас мне смешно, а тогда она казалась мне божеством, неизвестно как захваченным людьми и принужденным демонстрировать свою сущность.
Помню еще какое-то невероятное ощущение, которое обхватило меня, что я свидетель какого-то важного события, когда мы стояли несколько часов (или мне так только кажется?) на огромной площади забитой людьми и все вместе восторженно слушали речь какого-то бородатого дяди, размахивающего и описывающего круги пальцем. Тогда я еще не знала, что это Фидель, но чувство гордости, что я находилась там у меня сохранилось до сих пор.
А вот что за событие было, когда все мы сидели в огромном зале на первом ряду и время от времени громко кричали "No pasaran!" высоко вскидывая сжатый кулак, не знаю. Должно быть что-то важно-политическое, или молодежно-комсомольское или культурно-патриотическое, но очень ентузиазированное.
Много всего у меня вертится в голове, папа. Не могу и упомянуть все, потому что постоянно возникают все новые и новые воспоминания, но я надеюсь, что этот маленький, но важный кусочек моей жизни дали и тебе возможность вернуться пусть ненадолго, но немного эмоционально, назад, в то мое волшебное детство, когда все мы были вместе в одном волшебном месте. Смотри, даже и рифма пробилась. :)
Я целую тебя, папа, и дарю тебе мою Кубу.





Pin It

събота, 9 април 2011 г.

"GRAZIA"





Тази година ми тръгна някак медийно. :)
Не знам доколко заслугата е моя, може би стечение на обстоятелствата. Както казват американците, попаднала съм в подходящ момент на подходящо място. :)
Имам късмета да познавам лично чаровната редакторка на сп. Грация Поля Александрова, която, след като видя нещата, които правя, предположи че ще е любопитно и за другите да ги видят и предложи да се направи едно интервю с мен.




Всъщност, тази статия беше първата ми медийна изява, след която ми се обадиха от телевизионно предаване "Жените" БНТ с предложение да се заснеме кратък репортаж. Заснеха го още февруари месец, но така и не съм разбрала дали е бил излъчен.
Известно време след това дойде поканата и от "Отчаяни съпруги" Нова телевизия, за която съм ви споделила вече.
Боя се, че почвам да звуча нескромно, затова се махам и ви оставям да почетете на спокойствие... хихихи.




Pin It

сряда, 6 април 2011 г.

Торти за колежките.

По принцип традициите в салона за красота, където работя, повеляват за рождения ден на всяка една от нас да се събират 20 лв. от шефското тяло и по 10 от всички останали и тържествено да се връчват под бурните викове и евентуално не толкова бурно пеене на старинна американска песен "Happy birthday". Под секрет да ви кажа - колкото повече персонал – толкова по-добре, но да не издребняваме.
След като ме нападна тортената треска, почнах да търся поводи за правене на торти. Джоба ми викаше жално, но аз от високо не чувам, така че реших да разчупя традициите и да поднасям и по една мини тортичка с някакво послание за всеки получател.



Първата торта от поредицата е жалък опит да пресъздам кутийка за бижута и беше предназначена за нашата мила маникюристка. Всеки, който я познава, разбира, че друга торта не бих могла и да измисля - тя не само е маникюристка, но и гримьор, освен това самата тя се гримира много щателно и винаги (което е повод на възхищение от моя страна, тъй като самата аз доста небрежно се отнасям към грима си), а също така е притежател на незнайно количество висулки, дрънкулки, обеци, гривни, колиета... ох, отнесох се...
Не бъдете прекалено критични към това свлечено нещо - това е едва втората ми торта.




Следващата рожденичка  беше моята помощничка, а датата на рождения й ден на 30 декември. Беше си предизвикателство за възможностите ми, признавам, като се има предвид предновогодишните ми вълнения. Темата също не беше лесна, тъй като една от характерните черти на момичето е леееека меланхооолия, а другата е придирчивост към храната. Меланхолията не знам как бих могла да я направя в онзи момент, не че сега знам, та реших хранителните капризи да ги отразя, като пльокна пържени картофки и някое кюфте върху тортата. Е, от захар щяха да бъдат, разбира се, ако изведнъж не ме беше посетила една случайна мисъл - та тя е страхотна любителка на животните и имаше преди време едно сладко куче, което ще заеме почетното място върху тортата.
Доволна съм от кучето, стана като живо, а дъщеричката на рожденичката всеки ден си приказва с него. :)





Следващата торта, която направих, беше за нашата козметичка Жана. Колежките вече бяха почнали да залагат, какво ли ще е върху тортата този път. Не липсваха доста цинични предположения, свързани с професионалната заетост на бъдещата рожденичка... хехе. Няма да влизам в подробности на умствените възможности на екипа ни, тъй като рискувам да загубя част от по-срамежливите от вас. Това, което никой не би предположил, че ще изтипосам Жанчето като една доста позакопала се градинарка. Трябваше да дойде пролетта за да се появи тя един ден в салона и да каже как, докато е прекопавала някакъв храст, се е сетила за тортата, подарена още януари, защото позата, която била заела почти напълно съвпала с тази върху тортата. Ама моля ви се, че кой би се съмнявал.






Последната (засега) торта е отпреди има-няма една седмица. Тя е за жената, която се грижи за чистотата в салона. Тя е не само един достоен представител на зодия Овен, но и обича да бъде обгрижвана от всички нас и няма да я видите без добре поддържан маникюр, прическа и грим. В същото време носи толкова забележителни черти на женското съсловие на съответната животинка, че друга торта не бих могла да нправя за нея. с най-искрените чувства, разбира се. :)




Има, разбира се, още колежки, на които евентуално предстои да им връча тортичка, стига да си променят рождената дата, тъй като обикновено по време на техните празници или аз или те сме заслужена годишна отпуска. Докато не стане това, те единствено ще се удовлятворяват от понасъбрала се сумичка, скрита в някой плик с надпис "Честит рожден ден!"


                                                                                                                                                                                                                                                                               









Pin It

вторник, 5 април 2011 г.

Торта за Филип.


След като направих първата си торта за Саша, реших, че би било нечестно да лиша и Филип от тази невероятна (хехе) привилегия да му бъде направена персонална торта от любимата му майка. Вече бях придобила някакъв опит с тортите: междувременно тренирах и върху малки кокетни тортички, които подарявах на колежките, но за тях ще пиша отделно; фондана вече не ме плашеше с неочаквани реакции;имах достатъчно количество боички, които бях поръчала още за тортата за Саши, но те не бяха пристигнали навреме...
Филип беше доста лесен с избора на тематика - всичко момчешко, героите на Дисни и каквото ще да е друго. Все пак трябва да се има предвид, че на 27 ноември 2010 ставаше на 3 годинки и не е разбрал кой знае колко от тортите за предишните рождени дни. В крайна сметка се спрях на Маккуин Светкавицата от филмчето "Колите".







Няма да крия, че част от дизайна е взаимствана от нета, защото бях решила да  отделя повечко време за моделиране на самата количка. Това с моделирането и до ден днешен ми отнема немалко време.







За да има добро визуално външно и вътрешно съчетание, реших да направя шахматна торта.
За целта се взимат бели и кафяви блатове, които се изрязват, ако са кръгли, на 3-4 кръга и се редят съответно в бяло и кафяво помежду си.






Следващите снимки говорят сами за себе си. Партито беше страхотно...



свещичките духнати няколко пъти...








а нещастния (или щастливия?) Маккуин разчленен с уважение и изяден колело по колело. :)



 
Pin It

неделя, 3 април 2011 г.

Да дадем заслужената почивка на Дядо Коледа.

Даааа, навън пролет пукна, аз за Дядо Коледа се сетих. Не че не искам да си почине човека, ама и от подаръците не бих се отказала... Е, няма да ми се отвори парашута та да си го оставим Дядо Коледа да си почива.
В тези прекрасни пролетни дни мернах новогодишната ми торта, преглеждайки албума ми с тортите, и пак се пренесох в предновогодишния ден, когато я правех по бързата процедура поради ред обективни причини.
Точно на 30 декември 2010 в 22.30 се качихме на колите с мъжа ми, двете ми деца и няколко кашона с най-необходимия багаж и потеглихме към новия апартамент. Това пренасяне стана пословично в кръга на приятелите ни, защото от три години се очакваше  да се случи. Би могло да не се случи и тогава, но от предишната новогодишна нощ бяхме поканили наши приятели да празнуват Нова Година в новото ни жилище, като очаквахме, че ще сме се нанесли поне от половин година. Та тези наши кандидат гости леко почнаха да се притесняват и да се чудят ще го има ли посрещането на 2011 в нас или да се подготвят по-лека лека с подготвянето на техните си домове за приема на несполучливите новодомци. Е, просто няма как да не се пренесем па дори и посред зимата, че и посред нощ. Всъщност, това стана не без водещата роля на най-добрата ми приятелка Силвия, която ми уши за празничната трапеза нова покривка и реши да мине през нас за да ми я връчи най-тържествено. Това "в нас" си е старото "нас". Навън е 30.12.2010, часът е 19.30 , ние сме си в стария апартамент, цял ден бяхме на работа с мъжа ми и по това време вече сме капнали не само от умора, но и от чудене как, всъщност, да осъществим аферата "Преместване". Освен това, тортата е единствено на етап измазване, за друга храна да не споменавам, че и следа няма от нея.
- Е,- викам, - нали ще идваш утре на гости, тогава и покривката ще донесеш.
- Нееее, - чувам отговора на Силвето, - утре, когато дойдем, ти трябва вече да си сервирала върху покривката. Така че чакай, ей сега ще дойда.
И ни заварва седнали с увиснали  физиономии, мъжа ми ме пита за трети път къде точно съм щяла да довършвам тортата "Тук?, -и изразително ме поглежда, oчаквайки моето кимване, - или в новия апартамент?", аз за трети път отоварям, че там, където ще сме, но явно на неразбираем език. Не му се занимава на човека по нощите и това е. Та поглежда ни Силвето едни такива, решава, че може и да се провали Новата година и посочва лекинко един кашон, тикнат в ъгъла "Я, ми го подайте насам"...
Та така... качихме се ние в 22.30 по колите и потеглихме. Чао, старото ни апартаментче, все някога ще те стегнем и теб...
След всичко прочетено, разбирате обективните причини за бързата процедура по тортата. Тъй като на сутринта се наложи да отскочим за още багаж, а след това и на пазар. За правене на тортата до появата на гостите бяха останали два часа, ето защо попромених и предварително измислен дизайн. Бях решила да поразхвърлям по страните на тортата дрехите на изморения старец та да се разбере защо е само по гащи. Ами изморил се е след налудничаво обикаляне из страните, завиране по комини и трескаво препускане с шейната си. Кой друг да го разбере, като замен едното преместване от единия квартал на София до другия ми отне близо три години. В крайна сметка само положих морното му тяло в кревата, а дрехите все едно са в коша за пране, а не небрежно свалени за да полегне само да си вземе дъха.





По време на работа отбелязах и някои грешки, които в последствие взех предвид.
Когато моделирах фигурата, правех я от неоцветен фондан. Стана равна и гладка фигурка.




Обаче при оцветяването отгоре, с четката, боичките попиха във всички мини цепнатинки, които иначе въобще не се и забелязваха. Поради тази причина, иначе гладка повърхност заприлича на много нацепен.


 

По този начин си направих извода, че всичко трябва да се моделира от предварително оцветен фондан и отгоре да се дооцвети с така наречения "дъст" - пудрообразна боичка, която се нанася със суха четка отгоре за допълнителни ефекти.

Самата торта беше пазена цяла вечер за да мога да я снимам чак след като дойдат гостите и сготвя вечерята, тъй като преди това не бих имала никаква възможност. След като й направих фотосесията и оставих на масата да си чака реда, някакъв пингвин с бясна скорост профуча и дооформи тортата според неговите си разбирания и предпочитания с един захарен Снежко.






Очевидно е, че Снежко е добра компания на Дядо Коледа и изглежда съвсем хармонично така потопен в тортата, все едно е в едно снежно джакузи. :)))
Pin It

петък, 1 април 2011 г.

"Отчаяни съпруги"...

Не, не, не... не го пиша защото съм отчаяна, не съм. Поне не мисля така. Дано и не изглеждам.
Просто по стечение на обстоятелствата участвах в "Отчаяни съпруги". Е, за съжаление, не са ме поканили да бъда дружка на героинята на Ева Лонгория, но да се надяваме, че и това ще се случи някой ден... хихихи.
Та... след едно интервю с мен, което също така по стечение на обстоятелствата излезнало в сп. Грация от февруари 2011, ми се обадиха от Станция Нова с предложение да участвам в една от рубриките – "Отчаяни съпруги". Суетата и желанието за звездна слава веднага надделяха над плахите обаждания на нещастната ми скромност и приех поканата.
Тъй като идеята на моето гостуване беше да демонстрирам плетените ми неща, а също така и възможностите на захарното тесто, теших да направя за предаването една ефектна торта. Помислих си, какво прави една отчаяна жена, било то съпруга или не? Как какво? Тръгва на пазар и се прибира с чифт прекрасни обувки, невероятна чантаили и двете, ако е достатъчно отчаяна. :) Така се роди идеята за тортата ми.











На обувките и кутията сложих и лого "Отчаяни съпруги" за да има съзвучие с предаването. За съжаление, животът на обувката беше доста кратък. Усилените опити на водещите да я тестват на прочност се провалиха и нещастния сандал свърши съществуването си в оригиналния облик.
Ако има желаещи да видят телевизионната ми изява, има я тук, но не бъдете строги.
Какво да кажа за кухнята на предаването... Всъщност, то не е на живо, както си мислех. Всичко се записва една седмица предварително, а между всяка сцена има паузи, даващи на водещите и гостите да се преместят в една или друга част на студиото. Междувременно част от екипа хапва приготвените манджи на бай Данчо и разпуска между снимките. Това позволи на мен да се отпусна и да се почуствампо-спокойна, все пак не ме снимат всеки ден.
За хората, гостуващи в предаването мога да кажа само възторжени думи. Държаха се много приятелски и съвсем непринудено с мен. Очарована съм и от Ивайло Манолов - страхотно чувство за хумор. Освен това, въпреки не особено големия интерес към нещата, които се наложи да прави в предаването в рубриката с мен, изгледа всичко най-внимателно и се постара най-много. :) Вие едва ли ще разберете какво съм демонстрирала, тъй като оператора очевидно се интересуваше от консумативите, необходимите за сладкишите, отколкото от действията ми.
Въпреки неясното ми присъствие в предаването, на мен ми остава приятното усещане за един различен ден в ежедневието ми и огромно количество отпратени покани във Фейсбук. :)

Отделно бих искала да кажа за един друг човек, който заслужава много повече внимание и слава, от няколко реда които мога да напиша аз. Това е дизайнерката Ирина Червенкова, предоставила с открито сърце една невероятна пола за участието ми. По определени причини, тя не пожела да дам снимките на колекциите й, които със сигурност биха ви спрели дъха, но ви уверявам, че в най-скоро време ще чуете за нея отново!
За съжаление, фотографските ми способности са твърде ограничени и не мога да предам целия разкош на дрехата, но все пак бих искала да ви покажа полата, която имах удоволствие да нося на снимките.



Pin It