reklama

петък, 9 декември 2011 г.

Честит ми имен ден, Моята първа награда или Предай нататък.

Какво по-хубаво от това да получиш подарък, макар и виртуален. Точно днес, на моя имен ден, реших, че ще е най-удачно да ви се похваля с него. Наскоро на мен и моя блог ни се случи чудесна изненада - и двамата се сдобихме с подарък.
Ето го - чудесничкото, червеничкото нещо. :)


Наградата дойде едновременно от две места, от две мои прекрасни съфорумки, които също като мен са запалени по тортите - Хриси и Ивейн. Много ви благодаря, момичета, чувствам се горда! :) И отговорна де. :) Сега се налага да измислям седем неща за себе си. :))) Да видим дали ще се справя, защото в последните няколко седмици бях заформила надпревара с времето (не, не си направих фейслифтинг, макар че не бих отказала и такава награда! ;) ), имах страшно много работа по подготовка на рождения ден на малкия, който в крайна сметка се уреди с недотам довърщена торта покрай торти за други хора, покрай които се лиших почти напълно от сън. Сега, след маратона, имам вече време да седна и да поизмисля това-онова за мене си. Току виж съм разбрала що за стока съм. :)

И така, голямото споделяне да започне СЕГА:

– Като за начало ще споделя нещо, което възможно ви е известно – аз съм украинка живуща вече повече от 15 години в България. "Волею судеб", както се казва на руски, попаднах тук  и това, което смятах за временно, стана постоянно. Най-интересното, че това въобще не беше в плановете ми, просто се случи. Постепенно се обзаведох с работата. Всъщност дълго време имах само работа, без приятели, без излизания, без успешни и постоянни връзки. Всичко преминаваше през мен без да оставя следа в живота и съзнанието ми. Мислех си защо ли въобще трябваше да се случи в моя живот подобно нещо, да живееш години и да не ги усещаш като нещо, което да се запомни. Работех в малък салон, където имах допир само до клиентки, които не бяха нищо повече за мен, докато в един прекрасен ден не срещнах един прекрасен мъж. По-скоро той ме срещна, защото за мен той също так не беше нищо повече от клиент, докато улучвайки удобен момент не реши да каже, че отдавна ме харесва. Тук отбележете пламтящи бузки и премрежен поглед... Другото се досещате. ;) След три месеца бях бременна с първото ми прекрасно дете, сега имаме още едно прекрасно дете и съм щастлива за подобен обрат в живота си.
Тази първа точка от моите споделяния се оказа и най-трудна. Писах-триех, писах-триех. Накрая остана само това. Като кратък извод искам само да кажа, че всичко, което трябва да се случи във вашия живот, разбира се имам предвид всичко хубаво, прекрасно и значимо, то ще се случи! Просто трябва да го знаете! :)

– А сега да се запознаем - Роза, Захарна Роза! :)))


Това ми напомня един виц, в който се разказва как се запознава Бонд в бара с една девойка:
- Бонд, Джеймс Бонд!
А в отговор:
- Off, fuck off!

Та и аз така, Роза, Захарна Роза! :)))
Разбира се това е шега, над която не спирам да се смея вече близо месец. Случи се така, че след публикацията в "Грация" получих обаждания в рамките на една седмица от две предавания - "Отчаяни съпруги" Нова ТВ и "Жените" на Марта Вачкова от БНТ.
Беше ми едновременно гордо, забавно и интересно. Гордо, защото за първи път получавам подобен медиен интерес, макар че осъзнавам, че е временен, дължащ се на необходимост да се запълни ефирно време (тъй като реално никой не те изслушва :D) и базиращ се на чужд труд, имам предвид самата публикация в "Грация". Забавно, защото почти едно след друго последваха въпросните обаждания, като едното беше получено по незнайни за мен причини от моята колежка в салона, където работя, на нейния личен телефон. Разбира се бях помислила всичко за нелепа шега от колежките, които не бяха спрели да ме занасят след статията. :))) В последствие се разбра, че не било шега. :)
Минаха близо 8 месеца и изведнъж в един ден, в рамките на 3 часа пак получавам обаждания от телевизии. :)) Този път ми беше повече от смешно, защото за едното, което отразих тук, бях подготвена и го очаквах, но другото ми дойде изневиделица. :) И ако при предишната ми медийна серия се забавлявахме вкъщи, че следващата телевизия ще е БТВ и "Господари на ефира", то сега направо правихме залози, че няма да ме подминат. :)
Та ето сега ще е удобен момент да я покажа и тази ми поява по телевизията, само че тук основно в ролята на чужденец, не толкова творец.:) Ако имате търпение да изгледате предаването, тъй като няма опция то да се прехвърли по-напред, тогава ще разберете и защо се представих по този превзет начин. :)))

И така, предаването "Денят отблизо" с Мира Добрева и малка изненада за водещата за да подсиля ефекта от анонса. :)



– Следващото ми споделяне всъщност ще е един вид продължение на предишното. Както вече казах , преди около 8 месеца ме снимаха и за предаването "Жените" на Марта Вачкова. За съжаление аз така и не съм разбрала дали е било излъчвано или не въпросното предаване, тъй като така и не ми се обадиха да кажат за датата на излъчването въпреки обещанията, а аз по време на самите предавания все пак съм на работа. Затова реших да ви покажа торта, която бях спретнала за екипа.
Мерилин Монро за мен е едно олицетворение на Жената за всички времена, затова ми хрумна да поднеса торта, която би изразиал това моето виждане по въпроиса. А тъй като и съм любител на поп арта, защо ли не съчетаем две в едно?


Цялата торта е рисувана. Единственото, което е обемно са трите кичура от косата, което нескромно смятам за едно много добро попадение. :)

– Както правилно забелязахте, предишните две споделяния са нещо като химн от мен за мен. :D Демек, не стига че нескромна, а и го изтъква. :) Хайде тогава, споделям съвсем откровено - скромността е за тези, които нямат други качества. Като имаме нещо, с което да се похвалим, да го направим, че няма кой освен нас да го свърши! :)))

– Като продължение ще споделя, че се чувствам ужасно горда, че въобще имам възможност да пиша в собствения си блог, защото нещо по-сериозно от писането по форуми ми се струваше адски сложно за моята нетехническа същност. Всъщност, него го възстанових от дълбока забрава, след като се запалих по тортите. Преди това си бях наумила, че на всяка цена трябва да си направя сайт. Една събота, след като приключих работата си, теглих ключа на вратата отвътре, пуснах компютъра и седнах да изучавам статии на тема как да си направя сайт. Няма да ви разказвам всичките си опити, но с гордост отбелязвам, че буквосъчетание HTML вече не ми звучи като вик от други цивилизиации. :)))) Е, не ми е и като реч родна и омайна, ама и от това съм доволна. :)
И като че ли сега е и момента от все сърце да благодаря на всеки един от вас, който е решил да следи блога ми! Това е невероятна чест за мен! Целувки за всички! :*

– И щом сега се пъна да споделя седем неща за себе си, ще включа и друга моя гордост - шофирането. Обожавам да шофирам. Само като се сетя, как преди години се страхувах само от мисълта, че ще трябва да се кача на колата и да се влея в уличното движение, се чудя как можах да попилея толкова много време страхувайки се от нещо толкова яко и приятно. Помня как сестра ми ми беше казала някога, че щом всяка елементарна мутреска може да кара кола аз ли да не смогна, с което докосна и най-чувствителни струни на закоравялата ми душа. :)
Обожавам да карам през нощта и при лек снеговалеж. Не че ми се случва често, но когато имам такава възможност, се наслаждавам на момента. Пускам си топличко, Джаз FM и не натискам много газ...

– Тъкмо се отпуснах и стигнах до последното, което трябва да споделя. Нека тогава това бъде пожелание за всеки да гледа на живота и всяка ситуация по възможно най-положителен начин.
Повярвайте ми, не само че ще ви е по-лесно, но и със сигурност приятните ситуации ще се увеличат в живота ви. И няма друг начин, нали вие самите ще ги разглеждате като положителни. Ще дам няколко примера, които аз самата прилагам. Имате работа и то много? Чудесно! Значи ще имате и доходи. В случаите, когато няма достатъчно работа ви се отваря прекрасна възможност за почивка или да развиете някаква друга дейност или хоби, а там кой знае - и нови финансови постъпления. ;) Просто се научете дори и най-тежките ситуации, колкото егоистично и да звучи, да разглеждате под такъв ъгъл, че да намирате само доброто за себе си! Повярвайте, точно тогава това ще помогне да се задържите на повърхността!
Бъдете здрави и щастливи! :)

Не знам доколко ми се получи, не беше планирана тази публикация и стана малко хаотично. На места хвалебствено, на места назидателно, на места твърде лично... Но при всички случаи е искрено. :)))

А сега, в традициите на подаръка, ще го предам на моите виртуални дружки, някои от които съвсем са позабравили блоговете си. Нека сега споделят Бубето, другото Бубе и  Мина . :)
Pin It

6 коментара:

  1. Ееееее струваше си чакането :) Прочетох статията на един дъх. Възхищавам ти се колко хубаво си отразила първата си награда. И много, много ме е срам, че моята първа лекичко я претупах. Имах толкова много неща на главата(сещаш се) и компютъра ни се бъзикаше нещо постоянно :-( Но пък ти си се справила просто отлично :-* :-* :-*

    ОтговорИзтриване
  2. Ани, първо искам да ти честитя имения ден и да ти пожелая да бъдеш истински щастлива и все така обичана и харесвана, творчески настроена и вдъхновена и невероятно талантлива и способна!!! Прочетох твоята лична изповед в сеедм точки и те почуствах така близка! Благодаря ти за наградата. Обещавам в първия свободен момент от натовареното ми ежедневие и аз да споделя нещо за себе си. Целувки и прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  3. Много ти се възхищавам! Ама много! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Аничко, хубав празник! Все така ведра, положителна и артистична бъди! И ... много ти благодаря за последното...

    ОтговорИзтриване
  5. Хриси, Бубе, Танче, Ив, много ви благодаря за чудесните пожелания и хубавите ви думи! Радвам се, че ви познавам. Някои само виртуално, някои и лично!

    ОтговорИзтриване
  6. Душица слънчева си ти, Савенко :). Много ми беше хубаво да те прочета така искрена и лична. И хвалебствена :).
    Честит имен ден с вчерашна дата! Много запомнящи се дни ти желая!
    Ако знаеш само колко наблизо бях вчера и как си мислех да ти се обадя :).
    Целувки!

    ОтговорИзтриване