reklama

петък, 16 март 2012 г.

Честит 40-я рожден ден на мен, прекрасната! :)



Това е то, свърши се. Уф... Вървях, вървях към отбора на зрелите та незабележимо се озовах баш там. :))) Хаха. Малко смехът ми е изкуствен, усещате ли? :) Аха... и аз така мисля. Колкото и да ти казват, че не изглеждаш на 40, ама ти си знаеш, че си на толкова. Биологическия часовник ощ никой не е отменил, да му се не знае и на часовника. Сега освен да си се радвам на оптимизма, друго няма какво да направя. :) Макар че доза самоирония, примесена с още по-голяма доза любов (към самата себе си, разбира се. Нали трябва да обичаме себе си за да обичаме и другите? :) ) е голям помощник в живота! :)
Та... какво реших да направя аз, ставайки на 40? Да не го празнувам ли? Моля? Има ли някъде записано черно на бяло, че не бива? Аз не съм виждала никъде, значи не вАжи! Ще поканя всички, които бих искала да видя до мен на моя празник, всички, които е възможно да събера, защото още много мои любими хора не могат да присъстват по една или друга причина. Ще направим едно шумно барбекю на тревата пред нас (тук отнасям благодарствена молитва, че все още не сме наградени със съседи!) с наденички, пържолки и други подобни екстри, ще уважа и вегетарианци и спазващи пост с рибка и вегетариански салатки и сладкиши. А бе ще има за всички! :)Не се празнувало, ама ха!



 А за да уважа себе си, реших да си направя торта, посветена на мен, прекрасната. Събрах всички прекрасни думи, които ми отправяте всеки ден чрез коментари към снимките, постове по форумите или тук, в блога ми, и излезна, че съм направо светица - мила, добра, весела, позитивна, креативна и още много “-вна“, за които се сещате. :)))) В такъв случай наложително е даже и един паметник да си имам, ама приживе, че кой ще чака да се гътна за да си заслужа подобно нещо? Цветя няма къде да се слагат, щото ще се изяде паметникът, но пък главата ще я сложа на видното място та, ако имате желание да се явите с букет, да има къде да го сложите. :)))



А ето каква прекрасна картина ми нарисува Саша. :)


Тъй като не съм подготвила никаква специална вечеря по случай рождения си ден пестейки силите за партито, помолих скъпата ми половинка да купи суши за да хапнем нещо различно. Човекът дълбокомислено заяви, че за него и гювечът е нещо различно. Хм... какво ли е имал предвид? Ама е донесъл все пак няколко сета суши, които преборихме с няколко дървени клечки в ръка. Междувремено малкия изведнъж ме попита ще се омъжа ли за татко, помислих си че това дете много се заиграва явно с момичетата в детската та много знае, ама, викам, ще отговоря положително, че да не го разочаровам. Мда, какво ли е било моето учудване, когато под носа ми се озова малка кутийка с изненада.


Даааа, това нежно нещо би ми прилягало по-добре преди 12 години, когато се запознахме, но и сега, когато съм на 40, ми стои добре. ;)
Досега не ми се е налагало да отговарям на този въпрос пред така поставена сцена на действието. Досега сме говорили хиляда пъти по темата, аз не съм против брака, но не съм и привърженик на традиционите й проявления - стотина познати и непознати, близки и далечни, приятни и неприятни хора дошли да отпразнуват с една или друга нагласа твоя най-личен празник – не, благодаря!
Казах, че искам да се омъжа в нощен Лас Вегас с Мерилин Монро и Елвис Пресли вместо кумове, но в краен случай някъде в Хавай, с гердан от екзотични цветя на врата. Така че моето “ДА“ трябва да има развитие някъде в тази насока.
Иначе сме си семейство, истинско, сплотено, обичащо се, каращо се, викащо и прощаващо, както всички останали, просто с един подпис по-малко... засега. :)
Pin It

петък, 2 март 2012 г.

Fashion performance cake в моето четвърто Предизвикателство.


Ето че дойде и поредното Предизвикателство, чиято тема е Мода/Fashion. Винаги чакам с голямо нетърпение това, смея да го нарека, Събитие. Някак си свободата на действията, полета на фантазията и работа в определна тема те кара да насочиш много енергия да постигнеш добър резултат. Доколко се получава това е друг въпрос, защото след като приключиш всичко, наредиш, снимаш и седнеш да погледнеш на работата си леко отстрани и си казваш "Ех, защо го направих така, иначе би станало по-добре?", но... момента си е отишъл и каквото си направил, това е. Правиш си изводите и продължаваш напред.

Много неща исках да направя и по много различни начини и интерпретации. Но в крайна сметка това е то, което реализирах, въпреки още много останали идеи. Но яще ги запазя за следващата подходяща възможност. :)
Идеята на тази торта ми дойде от така наречени модни пърформанси, които са характерни с по-различен поглед върху това, което представят. Било то гротескни облекла или дори липса на такива, пози или грим, идеята е да се шокира зрителя. Е, вие едва ли ще се шокирате, може би някой друг път. :)

Първото, с което се захванах, бяха фигурките. Ще ги представя по реда, в който съм ги правила, за да видите как човек се развива дори в рамките на две седмици, стига да се захване да прави нещо с тази цел. Определно последната фигурка е по-добра от първите две и напредъка е видим. Чак стоят много различно и не се връзват много много. Но нямах време да преработя първите две фигурки за да си пасват и това много ме дразни.


Ето тази фигурка започнах да изработвам най-напред. Краката са твърде тънки и непропорционални.







Втората фигурка благодарение на роклята си е претърпяла две, а може би дори и три удължавания на краката. Има и подобрение при моделиране на лицето.




Третата фигурка смятам за най-доброто си попадение досега. Подчертавам, досега. Следващите мисля да са още по-добри. :)))
Има неточности в областта на гърдите, както вероятно, и на други места, но все пак нескромно съм доволна от себе си.




Сега за тортите. Рецепти ням нужда да ви споделям, мисля, че абсолютна всяка торта може да бъде направена за целта. Единствено изправената торта няма никакъв крем, освен масления за под фондан. Всичките торти са направени с вече много любим моя шоколадов блат, който подробно е описала Миленка в блога си, а крем може да бъде всякакъв. Блатовете са достатъчно сочни и не се нуждаят от сиропиране.

Много се забавлявах, рисувайки едната торта. Ама много! :)
Първо покрих всичките торти с бял фондан и хайде мажи с черното отгоре. :)
Та... продължавам с рисуваната. Първо нанесох с четка водка по повърхността на фондана. След това вече покривах с много размита (пак с водка) черна боя за въздушна четка. Тя е по-течна и по-лесно се разнася. След това с чиста четка все едно изтривах черното, образувайки петна и широки линии.



А когато повърхостта поизсъхна, започнах вече истинско рисуване. Първо изобщо не знаех какво ще рисувам и как, но някакси от само себе си стана това, което се вижда. С бяла, черна, този път гелова, бои и тънка четка подчертавах водещите линии. Най-накрая отгоре, на цсичкото това, което се вижда, на напълно изсъхнала повърхност изтръсках едно хубаво четка със златна боя. Стана много яко, но ще трябва да ми повярвате, защото един Господ знае защо не снимах отблизо. :) Впрочем на общия план на тортата като че ли се вижда.


За оформление на другата торта, тази с топчестите балони, използвах половинки на стериопорените топчета различни размери, върху които оставих да съхне фондан. Стана доста ефектничко и определно ще използвам този ефект още неведнъж! ;)



И накрая стана, каквото стана.
Дами и господа, пърформанс. :)




Pin It