Честит 40-я рожден ден на мен, прекрасната! :)

Това е то, свърши се. Уф... Вървях, вървях към отбора на зрелите та незабележимо се озовах баш там. :))) Хаха. Малко смехът ми е изкуствен, усещате ли? :) Аха... и аз така мисля. Колкото и да ти казват, че не изглеждаш на 40, ама ти си знаеш, че си на толкова. Биологическия часовник ощ никой не е отменил, да му се не знае и на часовника. Сега освен да си се радвам на оптимизма, друго няма какво да направя. :) Макар че доза самоирония, примесена с още по-голяма доза любов (към самата себе си, разбира се. Нали трябва да обичаме себе си за да обичаме и другите? :) ) е голям помощник в живота! :)
Та... какво реших да направя аз, ставайки на 40? Да не го празнувам ли? Моля? Има ли някъде записано черно на бяло, че не бива? Аз не съм виждала никъде, значи не вАжи! Ще поканя всички, които бих искала да видя до мен на моя празник, всички, които е възможно да събера, защото още много мои любими хора не могат да присъстват по една или друга причина. Ще направим едно шумно барбекю на тревата пред нас (тук отнасям благодарствена молитва, че все още не сме наградени със съседи!) с наденички, пържолки и други подобни екстри, ще уважа и вегетарианци и спазващи пост с рибка и вегетариански салатки и сладкиши. А бе ще има за всички! :)Не се празнувало, ама ха!

 А за да уважа себе си, реших да си направя торта, посветена на мен, прекрасната. Събрах всички прекрасни думи, които ми отправяте всеки ден чрез коментари към снимките, постове по форумите или тук, в блога ми, и излезна, че съм направо светица - мила, добра, весела, позитивна, креативна и още много “-вна“, за които се сещате. :)))) В такъв случай наложително е даже и един паметник да си имам, ама приживе, че кой ще чака да се гътна за да си заслужа подобно нещо? Цветя няма къде да се слагат, щото ще се изяде паметникът, но пък главата ще я сложа на видното място та, ако имате желание да се явите с букет, да има къде да го сложите. :)))

А ето каква прекрасна картина ми нарисува Саша. :)

Тъй като не съм подготвила никаква специална вечеря по случай рождения си ден пестейки силите за партито, помолих скъпата ми половинка да купи суши за да хапнем нещо различно. Човекът дълбокомислено заяви, че за него и гювечът е нещо различно. Хм... какво ли е имал предвид? Ама е донесъл все пак няколко сета суши, които преборихме с няколко дървени клечки в ръка. Междувремено малкия изведнъж ме попита ще се омъжа ли за татко, помислих си че това дете много се заиграва явно с момичетата в детската та много знае, ама, викам, ще отговоря положително, че да не го разочаровам. Мда, какво ли е било моето учудване, когато под носа ми се озова малка кутийка с изненада.

Даааа, това нежно нещо би ми прилягало по-добре преди 12 години, когато се запознахме, но и сега, когато съм на 40, ми стои добре. ;)
Досега не ми се е налагало да отговарям на този въпрос пред така поставена сцена на действието. Досега сме говорили хиляда пъти по темата, аз не съм против брака, но не съм и привърженик на традиционите й проявления - стотина познати и непознати, близки и далечни, приятни и неприятни хора дошли да отпразнуват с една или друга нагласа твоя най-личен празник – не, благодаря!
Казах, че искам да се омъжа в нощен Лас Вегас с Мерилин Монро и Елвис Пресли вместо кумове, но в краен случай някъде в Хавай, с гердан от екзотични цветя на врата. Така че моето “ДА“ трябва да има развитие някъде в тази насока.
Иначе сме си семейство, истинско, сплотено, обичащо се, каращо се, викащо и прощаващо, както всички останали, просто с един подпис по-малко... засега. :)

Pin It