reklama

събота, 31 декември 2011 г.

Last minute gift idea.

Надявам се да не ви омръзна, но както споменах тук, идеите се боричкат в главата ми, затова трябва да ги укротявам някакси. Единствения начин е да ги отмятам една по една. Представям ви поредна измишльотинка - свещник, който няма изискване да можете да плетете. Достатъчно да имате някакви ширити, дантела или просто омръзнала салфетка. Останалото го оставете на фантазията си.




И тъй като имах намерение да изплета за подаръци подобни свещници, но не съм намерила време днес за това, затова се наложи да размърдам още главата и каква беше моята радост, когато се сетих, че си имам готови плетени на една кука мотиви, които вече нямам спомен за какво ги бях наплела.
Извадих от шкафовете и разни съдинки, които идеално биха подходили за свещници.











 Другото вече е елементарно. Гепвате нещо, каквото ви е под ръка - както вече споменах, това може да бъда нещо плетенко, дантелка, лента, може и с просто прежда да се въоръжите. Взимате и най-обикновено лепило Ц 200, някаква четка и почвате да мажете по вашето парче яката работа. То трябва хубаво да се напои с лепилото за да може хубаво да се втвърди и да се закрепи за чашката или каквото там ползвате.




Не се притеснявайте от белите следи по чашката. След изсъхването, те ще станат прозрачни, а за да стане това по-бързичко, ползвайте сешоар. ;)








Свещниците изглеждат чудесно както натюр, демек без боя, така и оцветени. Аз продължавам да действам с налични златно и сребърно, но сега за разкош поръсих и с мъничко брокат. Забравих да купя обикновен, затова се наложи да откъсна от сърцето малко от ядливия. Все пак това са празнични подаръчета и искам да им предам подобаващ вид.
Нямах достатъчно време за да облека всякакви стекларии вкъщи, макар че плетените мотиви май биха стигнали за няколко буркана изпод царска туршия, с които разполагаме в достатъчно количество, поради привързанноста ни към въпросната. Но в някакъв следващ момент ще ви натреса и тях, да не мислите, че всичко е мед и масло в този живот. :)

Спретнах малка фотосесийка на мооите плетени свещници, но няма да ви досаждам с моите фотографски умения. Просто насъбрах снимките в една купчинка, където се виждат свещниците преди и след боядисването.



Искам да отбележа, че сенките, които хвърля пламъчето по стените, са фантастични. Бих ги гледала цяла нощ, толкова завладяващи са те, но ми се спи много, все пак в този момент е дълбока нощ при мен, затова аз ви пожелавам всичко хубаво (трябва да отчитаме и този фактор, че може би в този момент при вас е ден :)), а на себе си приятни сънища. :)))
Pin It

петък, 30 декември 2011 г.

Плетена Коледна украса.


Днес ми хрумна една идея, която реших веднага да осъществя. Да, знам, Коледа отмина, но все пак и Нова година е празник. Възможно ще празнувате с приятели или ще ходите на гости, както ще направя аз, тогава защо не спретнем нещо интересно, красиво, но лесно и бързо за подарък?

Всъщност, аз не съм измислила топла вода - текстил, в случая плетиво, фиксиран в определена форма с помощта на лепило и боядисан отгоре. Но все пак ще предложа на вашето внимание моето нещо, което смятам, че е коледна елха. :)

  И така реших аз да изплета коледно дръвче. Мога да се похваля с големи находища от всякакви прежди, които съм придобила през последните години, но без определн спомен за точен вид и количество. :) Зарових се, значи, аз в килера и още на първата копка намерих едно единствено чиленце стара прежда, взета някога от шкафа на свекърва ми. Според етикета преждата е произведена през славния соцпериод, а по-точно на 18.01.77г. на смешна цена 0.80 лв.от СК"Памукотекс" - Казанлък. Преждата се казва Рибарско тире и е първо качество! И ще ми кажете ли, че не е находище? :)

По принцип при мен всичко е на око, защото идеята е само идея, а начини на осъществяването й са безброй. Може да ползвате две игли за плетене или една кука, всичко зависи от вашите умения, предпочитания и желания. Затова аз давам само примерен вариант.
Набрах на две игли 40 бримки, като плетката е само лицева на всеки ред.




Едва ли е нужно да демонстрирам лицевата бримка, но след като снимах как я правя, защо да не покажа? :)







Плетете само лицево, като постепенно трябва да стеснявате плетката, за да придобие форма на триъгълник. За целта стеснявайте на всеки 5-6 ред равномерно по 4 бримки. Тоест изплитате по две бримки заедно в началото и в края на редичката (по-добре това да са втора и трета бримки, както и две предпоследни в края, а не най-първите и най-последните) и още по две разпределени равномерно в самата редичка. По този начин, плетката се стеснява равномернои при последващото зашиване на ръбовете ще позволи на бъдещата ни елхичка да заеме стабилна и правилна форма.

Когато броя на бримките стигне 4-5, може да завършите плетенето. За целта отрежете конеца, но на много късо. Мушнете отрязаното крайче на преждата в игла за гоблени или друга с широко отворче и пъхнете иглата през останалите бримки. Постегнете малко и зашийте страните на триъгълника, направете възелче и вече може да резнете конеца.







Трябва да получите конус. Направете конус и от някаква плътна хартия. Той ще ви трябва за фиксирането на формата като сложите плетения отгоре.







За следващата стъпка ви трябва някакво лепило, което може да лепи текстил. Обикновеното Ц 200, мисля, може да свърши работата. Аз имам специално, което е купено преди време в Слънчоглед, но и което мнооого ми прилича на Ц 200.
Вземете широка четка и намажете целия конус с лепило.
Първоначално аз мислех хартиения конус да оставя вътре за по-голяма стабилност, обаче самата прежда е доста твърда и държи форма, пък като минах с лепило, видях, че няма нужда от картон вътре. Вие действате според това каква прежда имате.
И така, минах плетивото отгоре с лепило и подсуших със сешоар за по-бързичко. Повторих процедурата 2-3 пъти, като последния път хубаво намазах основата на плетката, за да е по-стабилна.


Идва ред и на боята. Понеже аз нямах нищо вкъщи, а желанието да довърша всичко още днес беше голямо, помолих мъжа ми след работа да мине през Ориндж, голямата книжарница на Графа, и да ми вземе де що има метализе боя за текстил. Човека ми донесе медно-златно и сребро. И двете са хубави, затова реших да не пренебрегвам никоя.
Пак използвах широка четка, с която минах отгоре първо със златна, после на места със сребърна боичка.
Вие използвайте каквото имате. Ако е за Коледна украса, може и брокатец да вкарате в действие. Аз се задоволих засега само с това.

И стана каквото стана. :)))
Малко нагласих красотите наоколо и ето, малка сладка измишльотинка е застанала гордо до другите нещица. :)



На този принцип може да се направят всякакви неща за декориране на дома. Например, изплетете калъфче с по-ажурна плетка за невисока чашка и ето ви свещниче. :)
Идеите ме обзеха и ви обещавам да ги изкарвам от главата си, защото почват да се бутат и ми създават дискомфорт. :) Дори малкия след всичко това се изказа, че откога, разбирате ли, не ме беше виждал да плета. :)
Чао сега,отивайте да ровите по килерите си. :)
Pin It

събота, 17 декември 2011 г.

Да сложим краля на мястото му!


Разбира се, това може да го направите само ако имате готов крал подръка. Ако ви липсва такъв, направете си, а защо и да не се плькнете сами в един златен трон? Тронъте да е в една огромна мраморна зала, с тавани над 2.80 м, по които може да плуват леко напълнели ангелчета с благодарна усмивка, че именно ти си в този трон, висулки на кристалните полилеи да отразяват вълшебна светлина по копринените стени, а един снажен слуга да размахва огромно ветрило от паунските пера над главата ти, а ти...
Ох бе, нещо се отнесох. Нищо де, казват, че мечтите се сбъдват. За да се сбъднат, ние трябва да сме готови и когато му дойде времето, можем да кажем: "Дааа, добреее, ще се нанеса у вас, само да си взема трона!"




А сега да започнем подготовката. ;)

  Не знам при вас, но вкъщи винаги се намира някоя и друга вафла. В случая съм използвала от мъничките, които наредих една върху друга, измазах с малко крем, който имах за тортата, за която е и трона, но вие може да използвате течен шоколод или просто масло. Идеята е да е нещо, коетоне разтопява фондана. Това едва ли ще се хрупа от някого, така че ги ползваме само за равна и стабилна основа. Покриваме с фондан от всички страни.

Изрежете от картон основа за облегалката и я покрийте и нея с фондан. Да не забравите и картона да го намажете леко с крем , масло или течен шоколад, иначе фондана няма как да залепне към него и ще се свлече.
Залепете гръбчето към основата. Знаете, че отделните части от фондан се залепват едно към друго посредством леко навлажняване на местата на съединението с четка.

Направете от фондан такива трапецовидни детайли, залепете за страните и подпрете с подръчни материали за да се втвърди и заеме нужната форма.







Украсете вашия трон с нужната декорация. Не се чудете на моите тенджери-тигани, тронът беше предназначен за юбилей на главен готвач на един хотел, който освен, че е главен, е и единствен мъж в колектива и с право би могъл да се нарече крал в кралството си, след като целия екип е решил да му подари торта. :)
Не се чудете и на различните цветове, така или иначе тронът ще се боядиса, затова не си правех труда да си правя еднакъв цвят, а използвах наличните.
Боядисайте трона в златно. Само златно и никакво друго. За крал ли е трона или за лукова глава?!

След като боядисате, време е да направим меки възглавнички за нежните ни ръце и още по-нежното... ммм... седалище. да го назовем. :D
Изрежете правоъгълничета от фондан, нека да не са много тънки, нали се разбрахме да са меки. С подходящ инструмент с много лек натиск за да не се скъса, направете "вафлички" отгоре. Наредете възглавничките на определените за тях места.











И воала. тронът е готов, само да има подходящо място за него. :)








А сега да ви представя и краля, който е заел почетното място уважаван от поданиците си. :)




Pin It

петък, 9 декември 2011 г.

Честит ми имен ден, Моята първа награда или Предай нататък.

Какво по-хубаво от това да получиш подарък, макар и виртуален. Точно днес, на моя имен ден, реших, че ще е най-удачно да ви се похваля с него. Наскоро на мен и моя блог ни се случи чудесна изненада - и двамата се сдобихме с подарък.
Ето го - чудесничкото, червеничкото нещо. :)


Наградата дойде едновременно от две места, от две мои прекрасни съфорумки, които също като мен са запалени по тортите - Хриси и Ивейн. Много ви благодаря, момичета, чувствам се горда! :) И отговорна де. :) Сега се налага да измислям седем неща за себе си. :))) Да видим дали ще се справя, защото в последните няколко седмици бях заформила надпревара с времето (не, не си направих фейслифтинг, макар че не бих отказала и такава награда! ;) ), имах страшно много работа по подготовка на рождения ден на малкия, който в крайна сметка се уреди с недотам довърщена торта покрай торти за други хора, покрай които се лиших почти напълно от сън. Сега, след маратона, имам вече време да седна и да поизмисля това-онова за мене си. Току виж съм разбрала що за стока съм. :)

И така, голямото споделяне да започне СЕГА:

– Като за начало ще споделя нещо, което възможно ви е известно – аз съм украинка живуща вече повече от 15 години в България. "Волею судеб", както се казва на руски, попаднах тук  и това, което смятах за временно, стана постоянно. Най-интересното, че това въобще не беше в плановете ми, просто се случи. Постепенно се обзаведох с работата. Всъщност дълго време имах само работа, без приятели, без излизания, без успешни и постоянни връзки. Всичко преминаваше през мен без да оставя следа в живота и съзнанието ми. Мислех си защо ли въобще трябваше да се случи в моя живот подобно нещо, да живееш години и да не ги усещаш като нещо, което да се запомни. Работех в малък салон, където имах допир само до клиентки, които не бяха нищо повече за мен, докато в един прекрасен ден не срещнах един прекрасен мъж. По-скоро той ме срещна, защото за мен той също так не беше нищо повече от клиент, докато улучвайки удобен момент не реши да каже, че отдавна ме харесва. Тук отбележете пламтящи бузки и премрежен поглед... Другото се досещате. ;) След три месеца бях бременна с първото ми прекрасно дете, сега имаме още едно прекрасно дете и съм щастлива за подобен обрат в живота си.
Тази първа точка от моите споделяния се оказа и най-трудна. Писах-триех, писах-триех. Накрая остана само това. Като кратък извод искам само да кажа, че всичко, което трябва да се случи във вашия живот, разбира се имам предвид всичко хубаво, прекрасно и значимо, то ще се случи! Просто трябва да го знаете! :)

– А сега да се запознаем - Роза, Захарна Роза! :)))


Това ми напомня един виц, в който се разказва как се запознава Бонд в бара с една девойка:
- Бонд, Джеймс Бонд!
А в отговор:
- Off, fuck off!

Та и аз така, Роза, Захарна Роза! :)))
Разбира се това е шега, над която не спирам да се смея вече близо месец. Случи се така, че след публикацията в "Грация" получих обаждания в рамките на една седмица от две предавания - "Отчаяни съпруги" Нова ТВ и "Жените" на Марта Вачкова от БНТ.
Беше ми едновременно гордо, забавно и интересно. Гордо, защото за първи път получавам подобен медиен интерес, макар че осъзнавам, че е временен, дължащ се на необходимост да се запълни ефирно време (тъй като реално никой не те изслушва :D) и базиращ се на чужд труд, имам предвид самата публикация в "Грация". Забавно, защото почти едно след друго последваха въпросните обаждания, като едното беше получено по незнайни за мен причини от моята колежка в салона, където работя, на нейния личен телефон. Разбира се бях помислила всичко за нелепа шега от колежките, които не бяха спрели да ме занасят след статията. :))) В последствие се разбра, че не било шега. :)
Минаха близо 8 месеца и изведнъж в един ден, в рамките на 3 часа пак получавам обаждания от телевизии. :)) Този път ми беше повече от смешно, защото за едното, което отразих тук, бях подготвена и го очаквах, но другото ми дойде изневиделица. :) И ако при предишната ми медийна серия се забавлявахме вкъщи, че следващата телевизия ще е БТВ и "Господари на ефира", то сега направо правихме залози, че няма да ме подминат. :)
Та ето сега ще е удобен момент да я покажа и тази ми поява по телевизията, само че тук основно в ролята на чужденец, не толкова творец.:) Ако имате търпение да изгледате предаването, тъй като няма опция то да се прехвърли по-напред, тогава ще разберете и защо се представих по този превзет начин. :)))

И така, предаването "Денят отблизо" с Мира Добрева и малка изненада за водещата за да подсиля ефекта от анонса. :)



– Следващото ми споделяне всъщност ще е един вид продължение на предишното. Както вече казах , преди около 8 месеца ме снимаха и за предаването "Жените" на Марта Вачкова. За съжаление аз така и не съм разбрала дали е било излъчвано или не въпросното предаване, тъй като така и не ми се обадиха да кажат за датата на излъчването въпреки обещанията, а аз по време на самите предавания все пак съм на работа. Затова реших да ви покажа торта, която бях спретнала за екипа.
Мерилин Монро за мен е едно олицетворение на Жената за всички времена, затова ми хрумна да поднеса торта, която би изразиал това моето виждане по въпроиса. А тъй като и съм любител на поп арта, защо ли не съчетаем две в едно?


Цялата торта е рисувана. Единственото, което е обемно са трите кичура от косата, което нескромно смятам за едно много добро попадение. :)

– Както правилно забелязахте, предишните две споделяния са нещо като химн от мен за мен. :D Демек, не стига че нескромна, а и го изтъква. :) Хайде тогава, споделям съвсем откровено - скромността е за тези, които нямат други качества. Като имаме нещо, с което да се похвалим, да го направим, че няма кой освен нас да го свърши! :)))

– Като продължение ще споделя, че се чувствам ужасно горда, че въобще имам възможност да пиша в собствения си блог, защото нещо по-сериозно от писането по форуми ми се струваше адски сложно за моята нетехническа същност. Всъщност, него го възстанових от дълбока забрава, след като се запалих по тортите. Преди това си бях наумила, че на всяка цена трябва да си направя сайт. Една събота, след като приключих работата си, теглих ключа на вратата отвътре, пуснах компютъра и седнах да изучавам статии на тема как да си направя сайт. Няма да ви разказвам всичките си опити, но с гордост отбелязвам, че буквосъчетание HTML вече не ми звучи като вик от други цивилизиации. :)))) Е, не ми е и като реч родна и омайна, ама и от това съм доволна. :)
И като че ли сега е и момента от все сърце да благодаря на всеки един от вас, който е решил да следи блога ми! Това е невероятна чест за мен! Целувки за всички! :*

– И щом сега се пъна да споделя седем неща за себе си, ще включа и друга моя гордост - шофирането. Обожавам да шофирам. Само като се сетя, как преди години се страхувах само от мисълта, че ще трябва да се кача на колата и да се влея в уличното движение, се чудя как можах да попилея толкова много време страхувайки се от нещо толкова яко и приятно. Помня как сестра ми ми беше казала някога, че щом всяка елементарна мутреска може да кара кола аз ли да не смогна, с което докосна и най-чувствителни струни на закоравялата ми душа. :)
Обожавам да карам през нощта и при лек снеговалеж. Не че ми се случва често, но когато имам такава възможност, се наслаждавам на момента. Пускам си топличко, Джаз FM и не натискам много газ...

– Тъкмо се отпуснах и стигнах до последното, което трябва да споделя. Нека тогава това бъде пожелание за всеки да гледа на живота и всяка ситуация по възможно най-положителен начин.
Повярвайте ми, не само че ще ви е по-лесно, но и със сигурност приятните ситуации ще се увеличат в живота ви. И няма друг начин, нали вие самите ще ги разглеждате като положителни. Ще дам няколко примера, които аз самата прилагам. Имате работа и то много? Чудесно! Значи ще имате и доходи. В случаите, когато няма достатъчно работа ви се отваря прекрасна възможност за почивка или да развиете някаква друга дейност или хоби, а там кой знае - и нови финансови постъпления. ;) Просто се научете дори и най-тежките ситуации, колкото егоистично и да звучи, да разглеждате под такъв ъгъл, че да намирате само доброто за себе си! Повярвайте, точно тогава това ще помогне да се задържите на повърхността!
Бъдете здрави и щастливи! :)

Не знам доколко ми се получи, не беше планирана тази публикация и стана малко хаотично. На места хвалебствено, на места назидателно, на места твърде лично... Но при всички случаи е искрено. :)))

А сега, в традициите на подаръка, ще го предам на моите виртуални дружки, някои от които съвсем са позабравили блоговете си. Нека сега споделят Бубето, другото Бубе и  Мина . :)
Pin It