reklama

неделя, 3 април 2011 г.

Да дадем заслужената почивка на Дядо Коледа.

Даааа, навън пролет пукна, аз за Дядо Коледа се сетих. Не че не искам да си почине човека, ама и от подаръците не бих се отказала... Е, няма да ми се отвори парашута та да си го оставим Дядо Коледа да си почива.
В тези прекрасни пролетни дни мернах новогодишната ми торта, преглеждайки албума ми с тортите, и пак се пренесох в предновогодишния ден, когато я правех по бързата процедура поради ред обективни причини.
Точно на 30 декември 2010 в 22.30 се качихме на колите с мъжа ми, двете ми деца и няколко кашона с най-необходимия багаж и потеглихме към новия апартамент. Това пренасяне стана пословично в кръга на приятелите ни, защото от три години се очакваше  да се случи. Би могло да не се случи и тогава, но от предишната новогодишна нощ бяхме поканили наши приятели да празнуват Нова Година в новото ни жилище, като очаквахме, че ще сме се нанесли поне от половин година. Та тези наши кандидат гости леко почнаха да се притесняват и да се чудят ще го има ли посрещането на 2011 в нас или да се подготвят по-лека лека с подготвянето на техните си домове за приема на несполучливите новодомци. Е, просто няма как да не се пренесем па дори и посред зимата, че и посред нощ. Всъщност, това стана не без водещата роля на най-добрата ми приятелка Силвия, която ми уши за празничната трапеза нова покривка и реши да мине през нас за да ми я връчи най-тържествено. Това "в нас" си е старото "нас". Навън е 30.12.2010, часът е 19.30 , ние сме си в стария апартамент, цял ден бяхме на работа с мъжа ми и по това време вече сме капнали не само от умора, но и от чудене как, всъщност, да осъществим аферата "Преместване". Освен това, тортата е единствено на етап измазване, за друга храна да не споменавам, че и следа няма от нея.
- Е,- викам, - нали ще идваш утре на гости, тогава и покривката ще донесеш.
- Нееее, - чувам отговора на Силвето, - утре, когато дойдем, ти трябва вече да си сервирала върху покривката. Така че чакай, ей сега ще дойда.
И ни заварва седнали с увиснали  физиономии, мъжа ми ме пита за трети път къде точно съм щяла да довършвам тортата "Тук?, -и изразително ме поглежда, oчаквайки моето кимване, - или в новия апартамент?", аз за трети път отоварям, че там, където ще сме, но явно на неразбираем език. Не му се занимава на човека по нощите и това е. Та поглежда ни Силвето едни такива, решава, че може и да се провали Новата година и посочва лекинко един кашон, тикнат в ъгъла "Я, ми го подайте насам"...
Та така... качихме се ние в 22.30 по колите и потеглихме. Чао, старото ни апартаментче, все някога ще те стегнем и теб...
След всичко прочетено, разбирате обективните причини за бързата процедура по тортата. Тъй като на сутринта се наложи да отскочим за още багаж, а след това и на пазар. За правене на тортата до появата на гостите бяха останали два часа, ето защо попромених и предварително измислен дизайн. Бях решила да поразхвърлям по страните на тортата дрехите на изморения старец та да се разбере защо е само по гащи. Ами изморил се е след налудничаво обикаляне из страните, завиране по комини и трескаво препускане с шейната си. Кой друг да го разбере, като замен едното преместване от единия квартал на София до другия ми отне близо три години. В крайна сметка само положих морното му тяло в кревата, а дрехите все едно са в коша за пране, а не небрежно свалени за да полегне само да си вземе дъха.





По време на работа отбелязах и някои грешки, които в последствие взех предвид.
Когато моделирах фигурата, правех я от неоцветен фондан. Стана равна и гладка фигурка.




Обаче при оцветяването отгоре, с четката, боичките попиха във всички мини цепнатинки, които иначе въобще не се и забелязваха. Поради тази причина, иначе гладка повърхност заприлича на много нацепен.


 

По този начин си направих извода, че всичко трябва да се моделира от предварително оцветен фондан и отгоре да се дооцвети с така наречения "дъст" - пудрообразна боичка, която се нанася със суха четка отгоре за допълнителни ефекти.

Самата торта беше пазена цяла вечер за да мога да я снимам чак след като дойдат гостите и сготвя вечерята, тъй като преди това не бих имала никаква възможност. След като й направих фотосесията и оставих на масата да си чака реда, някакъв пингвин с бясна скорост профуча и дооформи тортата според неговите си разбирания и предпочитания с един захарен Снежко.






Очевидно е, че Снежко е добра компания на Дядо Коледа и изглежда съвсем хармонично така потопен в тортата, все едно е в едно снежно джакузи. :)))
Pin It

2 коментара:

  1. Ха ха ха....Съжалявам, но Снежко е възхитително допълнение, което не разбирам как ти си пропуснала от самото начало. А уж се ползваш с добър усет към детайлите....
    Тортата ти и тогава и сега предизвиква в мен възторжена възхита и смирено преклонение пред таланта ти!
    Дядката е като истински, а позата е толкова реалистична, че не можах да не си кажа "Ето значи как изглеждал Дядо ти Мраз-за помнещите го с този етикет, след вечеря на канапето пред телевизора!"
    ПП. Работите добре при извънредни обстоятелства и под стрес, което е повече от видно, но ще ви помоля да не наричате тази торта "бърза", защото се отразявате зле на самочувствието на редовите любителки- сладкарки.

    ОтговорИзтриване
  2. Хехе, те редовите да не се оплакват, защото явно липса на време, стресовата ситуация, очакване на огромно количество гости винаги дава някакъв тласък, някъде отзад обикновено го усещам аз, не знам при вас как е. :))))
    Самата фигурка е ясно, че съм я правила предварително, не е нужно да го споменавам, нали? ;)
    Виж, още при оцветяването на фондана в синьо, не знаех какво трябва да се случи, добре, че хванах синя боя, а не оранжева, например. :)))))))
    Мерси, Бубе, радвам се, че наминаваш! :*

    ОтговорИзтриване