reklama

неделя, 1 юли 2012 г.

Папкай, миличък, папкай! в 5-то ми Предизвикателството.

Гледам, позабавила съм се с публикациите. И не че не е имало събития за отразяване и торти за показване, но явно говорително-писателския ми чарк се беше разхлабил. С само говорителския не е имало проблем по принцип, но синхронизирането с писането почна да куца... Ама лека-полека всичко си дойде по местата.

Днешната торта е посветена на всички майки със злояди деца. :D Освен това, тя е част от поредното ми Предизвикателство, чийто номер се напрягам да се сетя. В заглавието ще го напиша, като си сверя участията. :)
Това Предизвикателство е посветено на храна. Всичко, за което се сещате, което би могло да бъде храна или свързано с нея, може да участва под формата на торта в това Предизвикателство.
Първата ми мисъл беше да направя някаква разкошна ваза с мноого плодове, които после ще ми украсяват кухнята, но после се отказах. Искаше ми се да направя нещо забавно, с история, а не просто буквално да пресъздам храната чрез тортата.

Такава вече съм правила и не ми се искаше да бъда банална. Ето такова сиренце с грозде съм пратила на моя татко за рождения му ден. Той така грижливо е сложил гроздето в една ваза и толкова много му се е радвал, че съжалих, че пратих самоедна чепка. Но тортата трябваше да пътува едно денонощие с влака и трябваше да е компактна.



 Да се върнем на днешната торта.
Мислейки за това каква да бъде тортата, аз изведнъж се сетих за картинката, която наблюдавам почти всеки ден. Е, дъщеря ми направи забележка, че обичала броколите, но не и картофите с морковите, демек подходила буквално  към видяното. Сина ми пък като видял фигурката, каза “Горкия човек, той е гладен, кога ще обядва?“, поглеждайки към готовата вече чинийка с храната за “горкия“ човек. :))) Таааа, темата за тортата буквално ми изплу пред очите. :)
Тя е ясна и проста, нищо не се нуждае от повече обяснения, освен да дам малко картинки от процеса.







                              А ето как се създаваше и малкия, горкия човечец. :)))





                                        Ето го пред чинията с “любимите“ му храни.




Самата торта не беше голяма. В следващата публикация ще ви споделя и рецептата й. Дано си заслужава де. :))) Засега стои неразрязана, но утре и този късмет ще я сполети. Тогава вече ще мога да кажа дали е толкова вкусна, колкото ми изглежда и колкото се надявам тя да бъде.
А ето така изглежда тя в композиция с малък злояд разбойник. :)




Pin It